Люлякови нощи

April 29th, 20106:51 pm @

0


Люлякови нощи

Любимото ми цвете е люляк, и понеже е храст – има още едно – момината сълза. Все едно по едно и също време цъфтят – в апогея на пролетта – взривена красота, когато зеленото е в превес.

Отдавна не откъсвам клонка цвят от  люляковия храст, когато цъфти като водопад от цветове и аромат през пролетта. Искам само да запазя аромата на люляка в градината за ден, за година, за цяла вечност … да остане магията на

Люлякови нощи

Тоника

Още има люлякови нощи –
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи –
безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които те спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.

Още има люлякови нощи –
невиждащи очи в притулен час.
Още има люлякови нощи –
безумия от закъсняла страст.

И ето я пределната отплата –
един акорд от сложен послеслов,
и доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов.

Още има люлякови нощи.
Още има люлякови нощи.

И ето я пределната отплата –
един акорд от сложен послеслов,
и доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов.

Люлякови нощи, люлякови нощи.

DSCN0448