Вишнев цвят

April 5th, 20109:52 am @

1


Вишнев цвят

Ако нямаше
Вишневи цветове
На този свят
Колко по-спокойни
Щяха да бъдат сърцата ни през пролетта

DSCN0179

сакура – японска цъфтяща вишна

На японски вишната се нарича сакура, думата идва “сакуя” (цъвтеж, цъфтене)  по името на принцеса Коно-хана-сакуя-Химе, което буквално означава “принцесата на дърветата-цветя”, защото в онези дни в Япония, “цвете”  означавало вишнев цвят. Легендата разказва, че тя паднала от небето върху едно вишнево дърво. Днес принцесата има храм-гробница на върха на планината Фуджи.

Вишневият цвят е символ на японската култура и е национално цвете на Япония

Вишните цъфтят в края на март или в  началото на април. Това е началото на пролетта, така и началото на академичната година в училищата и на новата фискална година.

През този период на годината, Метеорологичната Агенция на Япония постоянно дава сведения за напредването на сакура зенсен или “фронта на вишневия цвят” – топлото време, което се придвижва бавно на север, и известява истинския край на зимата. Когато дърветата почнат да цъфтят, хората се събират под тях и се наслаждават на цветовете.
Цветовете на японската вишна се разтварят изведнъж и изпопадат след сравнително кратък период от седмица до десет дни. Нежността на цветчетата и тяхната мимолетност придават трогателен и поетичен привкус на явлението. В тази статия ще се опитам да ви представя тези най-тачени цветя и обичаите, чрез които японците изразяват почитта си към тях.

Вишневият цвят е царят на цветята в Япония. Той е местно растение и от всички цветя подхожда най-много на естетичния вкус на японците. Обикновено сдържаните японци се изказват с почти детинско възхищение за неговата красота.

Японската вишна не дава ядливи плодове, тя е роден аристократ и единствената мисия е да бъде красива и да създава красота.

Историята на Ханами

ханами – обичая за съзерцаване на вишневите цветове

В древни времена обичаят на съзерцаването на цветовете  е пренесен от традиция на китайския императорски двор. В началото се свързвал с цветовете на сливата – уме – растение пренесено от Китай, но от епохата Хеиан ( 794-1185 г. ) обичаят се свързва с местните диви японски вишни, които виреели в полетата и планините. Ханами бил религиозен ритуал, който се провеждал в точно определен ден. С пристигането на пролетта било обичайно да се изпълняват различни церемонии, предшестващи сеитбата и една от тях предсказвала бъдещата реколта според състоянието на цветчетата. Ако вишневото дърво било отрупано с цветове, то предсказвало необичайно богата оризова реколта и хората празнували с храна и саке под него. В онези дни това било традиция, която се спазвала само от благородниците и висшите класи. Най-старият документ описващ такова празненство е за парти организирано от император Сага, в градината Шинсен-ен в Киото през 812 година.

В средновековието, фактът че цветчетата падали, когато били на върха на своята красота и трансценденталността на разтварянето им от пъпка, ги превръща в символ за японския будизъм и войнската класа. Вишната символизирала националния характер на японците. Животът на самураите от феодалните времена бил сравняван с краткотрайните цветчета, които живеели “не повече от три дни”, а самураите били готови да пожертват живота си по всяко време, ако има нужда от това. Друга поговорка казва “вишната сред цветята е това, което е самураят сред хората”. Обичаят Ханами се разпространява сред войнската класа и Тойотоми Хидеоши ( 1537-1598 г.), който играе важна роля в обединението на страната, през 1598 г. организира голям Ханами фестивал в храма Дейго, с който желае да демонстрира своята мощ.

Празниците на вишневия цвят започват да се честват от обикновеното население през епохата на културен упадък в края на 17 век, известна като Генроку (1688-1704 г.). Семейства и приятели изкачвали склоновете на планините и правели весели сбирки под дърветата, обикновено придружени с изпиването на много саке. Така възникнало и едно друго има на обичая – “пролетно изкачване на планината”. През онази епоха съществували множество забрани и ограничения, така че това бил един от малкото случаи, в които хората можели да се съберат и да празнуват без страх от репресии.

Краткотрайното разцъфване на вишната е вдъхновявало много поети, които използват символиката на цветчетата за да покажат преходността на живота и неумолимото действие на времето. Всяко цветче е разтворено и в апогея на красотата си само за няколко дена.
Разцъфналият цвят е символ на съвършенството.

Пъпки, клончета и цветове на сакура се срещат често в Икебана. Образът на разтворения цвят се изобразява по прочутите японски хартиени паравани и лакирани графики върху дърво. Често този образ се използва за емблеми или се бродира върху кимона и като цяло е много обичан от творците във всички форми на традиционното и модерното японско изкуство.

Благодарение на дългата си история, фестивалът Ханами е залегнал дълбоко в японския бит и е широко приет като форма на масова култура, която обединява хората от различните слоеве на обществото. Възхищението от природата е уникален аспект на японската култура, предизвикан едновременно от ясното разграничение на сезоните, многобройните природни бедствия и странната и неразбираема чувствителност на японския народ.

През 2002 година японското посолство в България подарява на София вишневи фиданки. Дърветата могат да се видят до  Националната Библиотека “Кирил и Методий” и в градинката до храм-паметника “Александър Невски”.

Тагове:  ,