Азалия

May 18th, 20101:57 pm @

1


Азалия

” Държейки разцъфнала клонка на азалия,
аз се чудя дали тя не е дошла от Рая”.

Миналата седмица бях привлечена от брилянтните цветове на този храст красящ лицевата стена на пощата в Дюбендорф и не устоях на изкушението да щракна няколко снимки въпреки протестите на уморените ми децата, които искаха по-скоро да се приберат в къщи.  Вчера минах покрай същото място и сърцето ми се сви от тъга при вида на празното пространство пред пощата.  Градинари изкореняваха Азалията. Те изкореняваха нежните, планински цветове на пролетта. Тази феерия е една от най-древните на нашата земя-на цели 70 милиона години. Тя e пришълка от Азия и Северна Америка. Азалията е вид рододендрон и обича хълмисти райони и влажна, киселинна почва. Тя е мечтата на ленивия градинар, тъй като този фееричен храст се отглежда лесно. Повечето от познатите днес  азалии са култивирани в Япония от будиските монаси. Много от азалиите -хибриди водят началото си от семена на Rhododendron luteum, които са били пренесени от Черноморските брегове в Англия.

 

Днес Китай е съкровищницата на азалиите.  Това е страната с най -много видове и най-голям брой азалии в света. Една китайска легенда разказва за живял отдавна император, който бил убит и се превърнал в кукувица. Поради насилствената смърт на императора, птичката пеела толкова тъжно, че кръв започнала да капе от човката и и оцветила цветовете на азалия в червено.  Голям почитател на азалията бил великия поет от династията Танг Бай Жуи, който я възпял в поема

” Държейки разцъфнала клонка на азалия, аз се чудя дали тя не е дошла от Рая”.


Тези последни думи казват всичко.