Куклата

June 14th, 20108:34 pm @

0


Куклата

През лятото на 1999 год. Габриел Гарсия Маркес  носител на Нобелова награда за Литература през 1982 год. и автор на книги като ” Сто години самота”  и “Любов по време на холера” започва да се лекува от рак.

На 29 май 2000 година в перуанския вестник La Republica се появява поема подписана с името на Маркес. Поемата с заглавие ” Куклата” е неговото сбогом с най-близките му приятели. Скоро след това става ясно, че здравословното състояние на Гарсия Маркес не се влошава и той не е написал поемата. Автор на стихотворението е мексиканския авантюрист Джони Уелш, който я написал за своята кукла-другар”Мофлес”.

Куклата

Ако за момент Бог би забравил , че съм  кукла и ми даде късче живот вероятно не бих казвал какво мисля, но определено бих помислил какво казвам.

Бих оценявал нещата не по това колко струват, а по тяхното значение.

Бих спал малко и мечтал повече. Знам че когато затворим очи за една минута губим 60 секунди от светлина.

Бих се разхождал когато другите спират  и бих се събуждал когато другите спят.

Бих слушал когато другите говорят и как бих се наслаждавал на хубав шоколадов сладолед.

Ако Бог би ми подарили  късче живот , аз бих се обличал простичко и бих лежал по очи пред слънцето, излагайки не само тялото си, но и душата си.

Боже мой, ако имах сърце, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. С вдъхновението на Ван Гог бих изрисувал върху звездите  едно стихотворение на Бенедити, и  песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.

Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от техните бодли и съвършената целувка на тяхните венчелистчета.

Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.

Бих убедил всеки мъж или жена, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта

Бих доказал на хората колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!

На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.

На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата.

Научих толкова неща от вас, хората.

Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се крие  в начина, по който изкачваме стръмния склон.

Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек има право само  да гледа другия отвисоко, когато трябва да му помогне да стане.

Научих толкова много неща  от вас, но накрая повечето от тях ще бъде непотребно защото когато ме сложат в куфар, за нещастие това ще е края за мен.

translated by Matthew Taylor  and Rosa Arelis Taylor

Колко силно и точно казано. трудно е да живеем всеки ден така, но когато оценим, че цялото време, което имаме е сега в момента, когато разберем, че това е цялото време, което имаме на света за да кажем на любимите хора колко са важни за нас. Когато спрем да отлагаме и крием зад оправдания от добро възпитание тогава започваме да живеем и да чустваме истински.  И ако го осъзнаем светът ще стане едно по-добро място

The Puppet

If for a moment God would forget that I am a rag doll and give me a scrap of life, possibly I would not say everything that I think, but I would definitely think everything that I say.

I would value things not for how much they are worth but rather for what they mean.

I would sleep little, dream more. I know that for each minute that we close our eyes we lose sixty seconds of light.

I would walk when the others loiter; I would awaken when the others sleep.

I would listen when the others speak, and how I would enjoy a good chocolate ice cream.

If God would bestow on me a scrap of life, I would dress simply, I would throw myself flat under the sun, exposing not only my body but also my soul.

My God, if I had a heart, I would write my hatred on ice and wait for the sun to come out. With a dream of Van Gogh I would paint on the stars a poem by Benedetti, and a song by Serrat would be my serenade to the moon.

With my tears I would water the roses, to feel the pain of their thorns and the incarnated kiss of their petals…My God, if I only had a scrap of life…

I wouldn’t let a single day go by without saying to people I love, that I love them.

I would convince each woman or man that they are my favourites and I would live in love with love.

I would prove to the men how mistaken they are in thinking that they no longer fall in love when they grow old–not knowing that they grow old when they stop falling in love. To a child I would give wings, but I would let him learn how to fly by himself. To the old I would teach that death comes not with old age but with forgetting. I have learned so much from you men….

I have learned that everybody wants to live at the top of the mountain without realizing that true happiness lies in the way we climb the slope.

I have learned that when a newborn first squeezes his father’s finger in his tiny fist, he has caught him forever.

I have learned that a man only has the right to look down on another man when it is to help him to stand up. I have learned so many things from you, but in the end most of it will be no use because when they put me inside that suitcase, unfortunately I will be dying.