По пътя

July 29th, 20109:10 am @

0


По пътя

Всеки път започва с една единствена крачка
Това е китайска поговорка, станала толкова близка за мен. Знам, че всеки път, всяко начинание започва с една крачка. Дали е вярната посока, дали това е пътя … дали това е начинанието и дали ще има успех зависи от първата крачка и от следващите, зависи и много от хората с които вървиш. Керуак го е казал по-най-добрия начин

Джак Керуак е американски писател, поет, художник и представител на бийтпоколението. Радвал се на популярност с малък успех пред критиката приживе. Днес Керуак (Jack Kerouac) е сред най-важните американски автори. Роден е на 12 март 1922. Спонтанният му открит стил вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.

Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота.
Това търсене го кара да експериментира с наркотици и психеделици (използва псилоцибин, марихуана и бензедрин и др.), да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като катализатор за контракултурата на 60-те.
Починал на 21 октомври 1969 г.
Най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма.“

Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: “Аууууу!” Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?  Джек Керуак, По пътя

Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим.

Човек трябва поне веднъж в живота си да остане сам в някоя пустош, дори там да се побърква от скука. Така той ще почувства какво е да разчита единствено на себе си, ще разбере истинската си същност и ще се сдобие със сила, която дотогава не е познавал. – „Самотният странник“

 

 

way-1which way can I go

Наистина смисъла често е в постигането на малките неща по пътя към голямата цел. Смисъла е в пътя, той винаги е много по-красив от постигната цел!:)

Тагове: