Петковден

October 13th, 201011:58 am @

0


Петковден

Петковден 14 октомври

е празник на Света Петка, на Преподобната Петка-Търновска, закралница българска, наричан от народа Петковден.

Честит имен ден на Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.

Петковден отбелязва началото на зимните празници и края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата, всичката земеделска работа трябва да е приключила. Народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата”

На 14 октомври Православната църква чества преподобна Параскева или Света Петка Търновска, народът нарича този ден Петковден.

Това е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. По традиция се правят курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.

Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници – правят се оброчни курбани и сборове.

Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата.

Трапеза за Петковден

Според вярванията на Петковден се меси погачи, като най-голямата от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. На този ден е добре да се яде: овче месо, курбан чорба, яхния с праз и сарми.

sveta petka

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.

На Петковден своя празник отбелязват градовете Нова Загора, Трън и Троян.