Ходенето като терапия

October 16th, 201011:54 am @

1


Ходенето като терапия

отново научихме за проявя офлайн от транспиранти близо до Орлов мост. 16 октовмври ден на ходенето. Верни на себе си решихме да пишем по темата и какво може да се очаква от хора, които прекарват колкото се може повече време сред природата, които вървят по малките улички встрани всеки ден когато отиват на работа и се прибират, които качват стъплата и не ползват асансьори.

Ходете пеша всеки ден, колкото можете повече за да бъдете във форма

Това е историята на

Международен ден на интензивното ходене, 16 октомври 2010

проява в рамките на програмата “Спорт за всички”. В световен мащаб тя се организира от Международната асоциация “Спорт за всички” (ТАФИСА). Провежда се всяка година през октомври от 1992-ра година и е под егидата на Международния олимпийски комитет и Световната здравна организация.

В България събитието ще се проведе за 18-и пореден път. Целта е тези прояви да привличат повече хора за системни занимания с ходене за здраве. Доказано е, че ходенето спомага за поддържане на добра кондиция, работоспособност и дълголетие и е профилактично средство при сърдечносъдови заболявания. Кампанията има за цел да популяризира здравословния начин на живот.

За да бъдем полезни преведохме една история www.wholeliving.com. Вярно е, че у нас думата терапия не е позната много и малко хора ходят на терапия, много повече са тези, които са изпитали недоверие към здравната реформа у нас и дори не смеят да отидат на лекар. Тази история може да ни накара да се замислим за

Ходенето като терапия

walking in the nature-1

Да си  призная никога не съм харесвала думата терапия. Почувствах се нетърпелива, когато последният ми терапевт ме попита: “Как те накара да се чувстваш това?” Понякога аз не чувствах нищо, защото просто си мислех, че трябва да разсроча следващата ни среща. (Както  Фройд се говори, че е отбелязал, понякога една пура е само пура.)

И все пак аз не искам животът да ме отмине без да ми е направено изследване. Така че, когато дойде време да се откажа от лечение – отчасти благодарение на посочения по-горе безрезултатен разговор, но най-вече заради собствената ми лична икономическа рецесия – реших да организирам редовно да  ходя с един приятел, като терапевтична алтернатива.

walking in the nature -2 -lista

Възстановяването чрез ходене
Имам двама приятели, които последователно се присъединиха към мен. Вярвам им, че ще  държат личния живот свещен и ще ми кажат истината. Може да не получавам  обективното  мнение на професионалист, но не ми  липсва пресметнатото разстояние на моя терапевт също.
В действителност, този ритуал се превърна в един от най-голямите ми удоволствия: Аз съм в състояние да  комбинирам катарзиса да говоря за живота си (както и за живота на моите приятели – поучителен опит сам по себе си, гледайки как  съдбата на някой друг се разгръща наред с моя) с три мили ходене в красив парк. Тези сесии покриват  възходите  и паденията на нашия брак, родителски грижи, кариера.

Получавам мнения и конкретни съвети, вместо “Как това  Ви кара да се чувствате?” Понякога, когато говоря, приятелите ми  вкупчват около мен,нещо което е  забранено в клинични условия, но ме кара да се чувствам по-малко сам.

Получавам мнения и конкретни съвети, вместо “Как това  Ви кара да се чувствате?” Понякога, когато говоря, приятелите ми  вкупчват около мен нещо което е  забранено в клинични условия, но ме кара да се чувствам по-малко сам.

Една от надеждите, които ме доведоха до терапията е, че ще има някой, който ме познава, така че когато неизбежното кризата удари, няма да се налага да разказвам на  някой  моята предистория. Но приятелската компания предлага подобен тип утеха: душевна връзка с някой, който ви помага да разберете смисъла на живота си.

walking in the nature 3

Ползите от Упражняване
Изследванията показват, там са по-осезаеми начини ходенeто може да повиши духа. Упражненията не само ни зареждат с ендорфини, но може да ни помогнат за стабилизирането на настроението, чрез повишаване на нивото на невротрансмитерите в мозъка.

12-минутната  разходка може да бъде еквивалент на медикамент като Прозак, казва Джон Ratey, MD, асоцииран професор по клинична психиатрия в Харвард Medical School и автор на “Искрата: Революционната новата наука за упражнения и мозъка”

Упражнението може да подобри психичния ви статус. “Има данни, че аеробик  упражненията увеличават нивата на протеин, наречен BDNF [ невротрофичен фактор, който се получава в мозъка”, обяснява Сюзан Евънс, професор по психология в клинична психиатрия в Уейл Корнел Медицински колеж. “Това е свързано с неврогенезата, която е в основата на създаването на нови неврони, основно в хипокампуса, частта от мозъка, която е свързана с  паметта. Така че мисля, физическата активност увеличава способността да мислим трезво.” Може би това е причината аз да завърша моите пешеходни обиколки с чувство, че съм заредена не само физически, но и  психически.

Автор на текста: Нел Кейси