Ден на благодарността

November 25th, 20105:34 pm @

0


Ден на благодарността

Happy Turkey Day!

Денят на благодарността в Америка (Thanksgiving) е време да кажем благодаря, на семейни тържества и  празнична трапеза. Това е деня на пълнената  пуйка и  тиквения пай. Времето на царевицата, празничните паради и големите балони.

В САЩ Денят на благодарността се празнува в 4-я четвъртък на ноември, а в Канада – във 2-я понеделник на октомври.

Празничната трапеза за деня на благодарността днес е отрупана с много ястия, но винаги на масата присъства голямата, пълнета и печена пуйка, картофено пюре, сладки картофи, задушен зелен боб, моркови и грах, царевичен хляб, салати, тиквен пай, ябълков пай, бисквити и плодове.

thanksgiving-dinner

Но Деня на благодарността е преди всичко фамилен празник. Прекрасен повод да се събере семейството и роднините, да благодарим и да се повеселим.

tnks-1

Кога започва да се празнува Деня на благодарността?

Има много истории, но повечето от тях разказват, че денят на  благодарността започва с празненство  на пилгримите и на американските индианци през есента на 1621. Въпреки, че те са имали три дни празник в чест на добрата реколта, това  не е било празник, а просто събиране. Има много малко доказателства, че това празненство на благодарността води  пряко до съвременния празник. Денят на благодарността обаче може да бъде проследен до 1863, когато Ейбрахъм Линкълн става първият президент, който  обявява Деня на благодарността. Празникът е фиксиран в края на ноември и досега.

Пилигримите (поклонниците), които пристигнали на борда на кораба “Мейфлауър” първоначално са били членове на английската сепаратистка църква (пуританска секта). По-рано избягали от Англия и отплавали за Холандия, заради религиозните преследвания. Там пилигримите  имали  повече религиозна толерантност, но в крайна сметка останли разочаровани от холандския начин на живот, който не е бил угоден на Бога според тях. В търсене на по-добър живот, сепаратистите договарят с акционерно дружество в Лондон  финансиране на поклонение в Америка. Повечето от тези, които участвали в пътуването на борда на Мейфлауър, не са принадлежали към сепаратистите, но са били наети, за да защитават интересите на компанията. Само около една трета от първоначалните колонисти са сепаратисти.

Пилигримите се установяват в Плимут рок на 11 декември 1620. Първата  им зима била ужасна. В началото на следващата есен, те са загубили 46 от всичките 102-ма души, които плавали на Мейфлауър. Но реколтата била изобилна през 1621г. и останалите колонисти решили да отпразнуват с пиршество този дар на природата заедно с 91 местни жители, които са помогнали на поклонниците да оцелеят през първата си година. Смята се, че поклонниците не биха оцеляли през година без помощта на местните жители. Празникът е бил по-скоро традиционен английски фестивал на урожая отколкото една истинска благодарност. Той продължил три дни.

Губернаторът Уилям Брадфорд  пратил четирима мъже на лов за  диви патици и гъски. Не е сигурно, че дивата пуйка е част от празника. Въпреки това е сигурно, че те са имали еленово месо. Терминът “търки”(пуйка) е бил използван от поклонниците за означаване на  всякакъв вид диви птици.

Друг модерен елемент на празника е тиквения пай. Но  е малко вероятно, че първият празник е включвал този сладкиш. Доставката на брашно е била доста намаляла, така че не е имало хляб и тестени изделия. Въпреки това, на трапезата е имало варена тиква и  вид пържен хляб от тяхната царевична реколта. Липсвали са мляко, ябълки, картофи и масло. Не е имало домашен добитък за мляко и млечни продукти, както и новооткритите картофи все още се считали от мнозина европейци за отровни. Но на празничната маса  имало риба, еленово месо, сушени плодове, миди, сливи и др.

Този  празник на благодарността не се повтаря следващата година. Минали много години преди събитието да се отбележи отново. Едва през юни 1676г. е обявен друг  Ден на благодарността. На 20 юни същата година управителния съвет на Чарлстън, щата Масачузетс провежда среща, за да определи как най-добре да изразят благодарността си за успеха на тяхната общност. С единодушно гласуване инструктирали Едуард  Роусън, който бил чиновник, да  обяви 29 юни като Ден на благодарността. Прави впечатление, че  на този празник   не са включени американските индианци, като  тържеството е трябвало отчасти да бъде признание на победата на колонисти над местните жители. По това време вече е било  ясно, че индианците са били пречка за европейските заселници в стремежа им за повече земя, така че добрата воля, която  те са споделили на първия празник отдавна е загубена.

tnks-2

Сто години по-късно, през октомври 1777 година всичките 13 колонии се присъединиха към благодарствено празненство. То също така отбелязало патриотичната победа над британците в Саратога. Но това е било еднократно събитие.
Джордж Вашингтон обявява  Национален ден на благодарността през 1789 г., въпреки че някои са били против. Имало е разногласия сред колонии, които са смятали че  трудностите на няколко поклонници, не дават основание за национален празник. По-късно президентът Томас Джеферсън се противопоставил на идеята за Ден на благодарността.

Сара Джозефа Хейл, редактор на списание, чиито усилия в крайна сметка довеждат до това, което ние признаваме като Деня на благодарността днес. Хейл пише много статии  и защитава каузата си в нейното списание “Бостънски дами “. Накрая след 40-годишна кампания на писане на  статии и писма до губернатори и президенти, мисията на Хейл става реалност.

През 1863 г. президентът Линкълн обявява последния четвъртък на ноември за Национален ден на благодарността.

Денят на благодарността е обявяван от всеки президент след Линкълн. Датата е променяна на няколко пъти, като за последен път  Франклин Рузвелт я премества, за да създаде по-дълъг период за Коледа пазаруване. Общественото недоволство срещу това решение принуждава президента да върне оригиналната дата на Деня на  благодарността  след две години. През 1941 г., Деня на благодарността е окончателно одобрен от Конгреса като официален празник, който се отбелязва в последния четвъртък на ноември.

Днес празничната маса е отрупана с много ястия, но винаги на масата присъства голямата, пълнета и печена пуйка, картофено пюре, сладки картофи, задушен зелен боб, моркови и грах, царевичен хляб, салати, тиквен пай, ябълков пай, бисквити и плодове.

9

Източник:

http://www.holidays.net/thanksgiving/