Към моята любима

February 18th, 201110:50 am @

0


Към моята любима

Към моята любима!!!

Искаш валентинка мила, сладка, пиша ти история, не много кратка!

Нека ти припомня за нашата младост, ще я помним до дълбока старост.

Помниш ли как случайно се запознахме и колко глупави бяхме?

Все двамата в една посока вървяхме и пред нищо не се спряхме.

Ние нашето винаги си знаехме, за останалото често нехаехме.

Широки усмивки на лицата ни грееха , сърцата ни вечно пееха.

Всеки ден купони, луди песни, танци до зори, после на всеки му се спи.

Знаеш нашата песен, нали? Колко пъти сме я слушали, кажи!

Ние с часове дълго си говорихме, но и често за глупости спорихме.

Единия от нищото се вкисне, другия след него веднага писне…

След караницата тогава, любовта беше още по-голяма!!!

Обичахме разходките дълги, из природата с романтика пълни.

После животът ни се завъртя, дойдоха сватби и деца.

Веселбата луда бързо спря, дойде сериозното сега.

Ала и в това се гмурнахме и трудните моменти преплувахме.

И ето ни след години двама, седим си тука на дивана.

Все така красива си ти, винаги такава остани!

Че една си ми на света – моята жена!

Нека живи и здрави да бъдем ние, с другото всеки може да се сдобие.

Казвам ти го всеки ден – обичам те, бъди до мен.

Аз без теб и час не мога, веднага започва луда тревога.

Ти си до мен и сега, тихо на рамото ми слагаш ръка.

Без думи ние се разбираме, чувствата си не скриваме.

Друго нямам какво да кажа, другото ще го покажа…

Обичам те!

Моята история за любовта, с която желая да зарадвам моята любима, а защо не и да й направя чудесен подарък!

Благодаря Ви!!!!!!

K. Георгиев