Ден на майчиния език

February 21st, 201111:35 am @

0


Ден на майчиния език

Международният ден на майчиния език (International Mother Language Day), е обявен пт Генералната конференция на ЮНЕСКО на 17 номеври 1999 г. и се отбелязва всяка година, от 21 февруари 2000 г., с цел да се помогне и съдействие за запазване на езиковото и културно многообразие и многоезичие.

В света съществуват около 7000 езика, почти 96 процента от тях се използват от малка група хора.

ЮНЕСКО счита езиковото многообразие за един от най-мощните инструменти за опазване на материалното и нематериалното наследство на човечеството. Тя активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно, и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.

«Защо се отделя толкова внимание на родния език? Защото езиците са неповторимо изражение на човешкото творчество в цялото негово разнообразие.Като инструмент за комуникация, възприятие иразмисъл, езикът също описва това как виждаме света и отразява връзката между минало, настояще и бъдеще. Всеки език носи следите на случаийни срещи, различни източници от които са черпили совето богатство в съотетната историческа епоха.

Родните езици са уникални в това отношение, че те са като отпечатък на натрупаното във всеки човек от момента на разждането, като спомага за особен поглед към нещата, които никога няма да изчезнат, независимо, че по-късно човек може да овладее и други езици.

Изучаването на чужд език е способ за запознаване с други виждания към света, към други подходи”

К. Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
(Българският език, Иван Вазов)

Там царь Кащей над златом чахнет;
Там русский дух… там Русью пахнет!
И там я был, и мёд я пил;
У моря видел дуб зелёный;
Под ним сидел, и кот учёный
Свои мне сказки говорил.
(Руслан и Людмила, А. С. Пушкин)

The forward violet thus did I chide:
Sweet thief, whence didst thou steal thy sweet that smells,
If not from my love’s breath? The purple pride
Which on thy soft cheek for complexion dwells
In my love’s veins thou hast too grossly dy’d.
(Sonnet 99, William Shakespeare)