Съсънка(Anemone pulsatilla)

March 26th, 201110:14 am @

0


Съсънка(Anemone pulsatilla)

 

Анемони произлиза от гръцката дума – ánemos, което означава вятър оттук и името на цветето. На английски е windflower, а на български има различни имена-Съсънка, Котенце, Обикновена съсънка, Полска съсънка.Тя принадлежи към семейство Лютикови (Ranunculaceae ).

Според други гръцки митове, Анемоне е името на нимфата, в която Зефир, сладкия пролетен вятър  и Бория, бога на западния вятър са били влюбени. Хлорис, богинята на цветята, за да си отмъсти на нимфата  я превърнала в цвете, което изсъхва преди Зафир да повее. Още една легенда разказва, че анемоните се появили от сълзите на Венера, които тя проляла по Адонис. Разказват, че Афродита била влюбена в Адонис и го искала по-дълго до себе, но това провокирало отмъщението на Персефона. Докато плачела по своя мъртъв любим, Афродита се заклела, че ще живее вечно и красивите анемони разцъхнали от сълзите и.Мисля, че съсънката за гърците е била Цвете на Любовта.
В Палестина има поверие, че съсънката се е появила под кръста на Исус.
Суеверия за анемонията има също в много европейски страни и  Египет. Съсънката се е смятало, че носи болести. Египтяните вярвали, че цветето е символ на болет, заради влъкната по гърба на листенцата. Китайците я наричат ​​-Цвете на смъртта. В някои европейски страни селяните вярвали, че  цветето е знак на  лошо предзнаменование. Римляните го използвали като цяр срещу треска. В Европа имало обичай хората да задържат дъха си докато бягали през местата с анемони. Те вярвали, че дори и въздуха около анемоните е отровен. Анемоните са били използвани като амулет срещу болестите. Те често се носели около врата или ръката. Англичаните в миналото вярвали, че  анемоните притежават магически свойства. Те препоръчват всеки да откъсне първата съсънка, която види и да я съхрани като муска срещу мор. Внимателно да  увие съсънката в коприна и да я носи.
Гръцките легенди още разказват, че Anemos или вятъра, изпраща  анемоните в най-ранните пролетни дни като вестителки за неговото пристигане. Плиний твърди, че те само се отварят, когато духа вятър, откъдето идва и името ~ анемония. ~ Старите билкари, наричали  горската съсънка, горско лютиче,защото листата му наподобяват по форма тези на някои видове лютичета.

Без значение какви са вярванията за съсънката, тя е красиво и нежно цвете, което радва очите ни в ранните пролетни дни когато те са зажадняли за цвят след дългата зима.