Пенчо Славейков

April 27th, 20111:25 pm @

0


Пенчо Славейков

“Ти сляп си бил — и Омир бил е сляп,
но в тъмни свят от хилядите зрящи,
едничък само той е виждал ясно.
Не из очите погледа излиза,
а на душата из света светих.”

Едно пътуване към Пенчо Славейков

Високо над Комо се е сгушило малкото градче Брунате. Тесният път до него се вие предизвикателно нагоре. За да се стигне до Брунате може да се използва фоникуларе (зъбчато влакче), а по- смелите , които не се страхуват oт тесните улички и острите завои може да шофират. Освен със своя фестивал на нарцисите, Брунате привлича туристите със своята неповторима атмосфера. Мястото е много спокойно и не е напъплено от туристи като другите известни места Комо,Беладжио, Верена, Лечо и т.н. Тук човек се чувства в мир седейки на терасата на кафето, което се намира на най-високото възвишение и съзирайки езерото…и

стихотворението на Пенчо Славейков “Край езерото” изплува в паметта ми.

Паркирахме колата на малък паркинг до пощата, взех камерата и почнахме да се изкачваме още нагоре. Пътят се извиваше все така стръмно, беше горещо, но бях обзета от приятно вълнение и добро настроение. Зелената хармония се разкъсваше на места от нежния лилаво-розов цвят на глициниите, които пълзяха по терасите и оградите.Като стигнахме малката, кокетна бяло-розова църква пред мен се откри прекрасна гледка – долу в ниското лежаха Комо и езерото. Срещу нея, от  другата страна на тесната пътечка се издигаше боядисана в ярко оранжево с кафяви орнаменти в най-горната част къщата на Славейков.

На страната откъм пътеката се виждаха паметни плочи поставени в чест на големия поет. Прочетох написаното и се натъжих, един от най-великите в нашата литература е пожелал последните му дни да бъдат далеч от родината. Съвременниците му не са оценили какво е дал този поет на народа ни.

Единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература.

Дълга тема за размисъл.

Пенчо Славейков (27 април 1866-28 май 1912)

Продължих няколко крачки и попаднах в малка градинка зад библиотеката, където под сянката на голямо дърво потънал в уединение се издигаше паметника на Пенчо Славейков, който е направен от скулптура Валентин Старчев.

“да съм свидетел аз ,макар далеч от зноя
на земния живот ,какво в живота става”

(Из “Псалом на поета”)


Костите на големия творец са пренесени в България през 1921г. и Мара Белчева ходи на гроба му до края на живота си през 1937-ма и казва, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.

Да, Славейков и Брунате са свързани завинаги и духа на поета витае над селището. Слънцето препичаше, небето беше ярко синьо, а повърхността на езерото насреща проблясваше очарователно. Аз,седнала със стиховете на великия поет в ръка на терасата на кафето”Белависта”, което се помещава в къщата в която Славейков и Мара Белчева са живели и се върнах в миналото.

Представих си красивата Мара Белчева и поета седейки на това тихичко и спокойно място и тяхната драматична и неповторима любов. Докато се бях унесла в миналото сервитьора ми донесе кестенови папарделе с горски гъби(много широки спагети),лате ин пиеди и ароматно кафе. Какво повече да искам….усъществих мечтата си да видя мястото където е прекарал последните си дни моя любим поет. Просто благодарях на съдбата.

Молитва

Господи, към мен простри ръка
и укроти духът ми безпокоен;
за Тебе искам аз да съм достоен.
Служителя си, Господи, призри.
То вяра пак в душата ми вдъхни,
душа в тревоги земни уморена, —
в минутното за вечното родена,
Ти пътя й към него проясни.
В душата ми е демон нокти впил,
зъл демон на съмнение упорно,
и истината в нея угасил
со своето дихание тлетворно…
Пални отново в нея Твоя плам —
на истина да стане тя пак храм.
pencho
На 27 април 2016 г. Google отбелязва 150 г от рождението на Пенчо Славейков