Детската рисунка

May 19th, 20119:13 pm @

0


Детската рисунка

Детство мое, реално и вълшебно…”

Да, именно такъв е детския свят – пъстър, весел и невинен. Но това далеч не значи, че децата не изживяват драми и разочарования, не се тревожат и не ги боли /колкото и умело да се прикриват/. Най-добре това може да се усети чрез детската рисунка. Както четох в една статия, за мен е и най-точното определение – Детската рисунка – огледало на детската душа.

Как да разгадаем мъника…две колелца, няколко чертички, за нас е поредна драсканица, но за него – колело, а може би камион или костенурка? С нарастване на възрастта, рисунките стават по-подробни и изразителни…и доста по-разбираеми за възрастните.

Същестуват множество диагностики за ‘дешифриране’ на детската рисунка, различни тестове и мнения на специалисти. Но има няколко показателя, които са общовалидни и могат да ви послужат за ориентир.

Белият лист е пространството, в което детето не може да излъже… неговият таен дневник.

Анализът протича първо в съдържателен план – какво е нарисувано, кое доминира – човешки фигури, растения или животни, коя е централната фигура и как е нарисувана. Наличието на предмети се тълкува като бариера в общуването, особено, ако е между човешки фигури. Големината на фигурата показва емоционалната значимост за детето, може да бъде положителна и отрицателна. Голямата уста, в съчетание с големи зъби, означава словесна агресия. Усмивката е положително отношение. На човешката фигура е отделен цял дял от диагностиката на детска рисунка, като са засегнати всички части и детайли. Ако нарисуваната човешка фигура е с отпуснати ръце, свити в юмручета, това говори за песимистична нагласа, дори агресивност. Обратното – ако ръцете са вдигнати нагоре или всички членове на семейството се държат за ръце, това е знак за положителна нагласа на детето, за дете, което е сигурно и спокойно в семейството си. На 4-5 години, децата често рисуват вътрешните органи, което се нарича Принцип на прозрачност. До 7-8 години, това е нормално. Но на един по-късен етап, това е знак за аномалия, психологическа или физическа травма, която възпрепятства адекватното възприемане на външния и въображаемия свят, знак за подсъзнателно желание или страх. Наличието на копчета по фигурата изразява емоционална сдържаност. Липсата на стъпало – несигурност, нестабилност. Деформираната фигура, разперените ръце, пръстите с форма на пръчки демонстрират враждебност в семейството. Едрото тяло е белег на сила, а непропорционално огромното – за неудовлетворени желания. Малкото телце издава несигурност. Всяка липса или наличие на определена част от тялото има собствено тълкуване. Наличието на животни е показател, най-често че детето е единствено и се чувства самотно. Ако всички членове на семейството за показани, то няма причина за тревога. Най-важното, ако някой от членовете на семейството липсва на рисунката, независимо то причината/например, че е на училище/на работа, за хляб и тн/ не вярвайте…може оправданието да звучи достоверно, но е лъжа. Липсата на изобразен член на семейството се тълкува като отсъствие на емоционална връзка с конкретния човек или проблем във взаимоотношенията с него, дори омраза и отмъщение. Ако на рисунката има изобразено дърво, ето как можете да го разтълкувате: Сами преценете дали да оставите детето само да започне или да му зададете определена тема. Ако имате някаква определна диагностика, насочете го какво да нарисува. Такива тестове можете да намерите със следните заглавия: „ Къща, дърво, човек”, „Моето семейсво/Рисунка на семейство”, „Омагьосаното семейство”, „Човешка фигура/система на Копитц”. А ако детето категорично откаже да рисува, с каквото и да било оправдание, то бъдете сигурни, че нещо определено не е наред.

 

Цветовете. Пред детето трябва да има избор – десетина цвята са достатъчни. То само ще прецени колко и какви да използва. Ако се спре само на един или два, то нещо в живота на малчугана липсва, нещо го тревожи (освен, ако не говорим за 2-годишно дете). Докато, употребата на 5-7 цвята значи, че детето е спокойно и се наслаждава на пъстротата около себе си.

Червено – агресия, безпокойство, гняв, ексцентричност (ефекта се засилва, ако е използван в комбинация с черно и двата цвята преобладават)

Синьо – спокойствие, надежда

Зелено – независимост, прямост, упоритост, спокойствие

Жълто и оранжево – оптимизъм, , обич, любознателност

Черен – силна агресия, протест, дискомфорт

Сиво – безразличие

Кафяво – отрицателни емоции, депресия

Виолетово – чувствителност, въображение

 

Оформление. Условно, листът може да бъде разделен на две половини – лява и дясна, като всяка има своя смисъл. Дясната/екстравертна – обозначава връзката на детето с бащата и представлява представата за бъдещето. Лявата/интровертната – разказва за преживяното, за привързаността на детето към дома и майката. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната – с материалния свят.

 

Натиск на молива/флумастера – тук се търси ‘златната среда’, ако натиска е лек, едва доловим, то детето е плахо и несигурно, докато ако е силен, дори прокъсващ хартията, то детето проявява агресивност. Щастливото дете, което е уверено в себе си, рисува с плътни, отчетливи линии. Нерешителното рисува едва-едва докосвайки листа, рисунката е бледа и неизразителна. Агресивното дете, често без да иска, чупи моливите или бързо изписва флумастера, натиска прокъсва хартията. Детето с мек характер използва много вълнообразни линии. Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави и точни линии и точно ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.

За да бъде разшифрована една детска рисунка, е нужно да се разгледа всеки детайл отделно, както и съчетаването им. Необходимо е да изпишат още няколко страници, в които да се разкрие значимостта на всеки елемент, но това може да предизвикано единствено от интереса ви.

автор: Гери Габровска