трансактивна памет

July 17th, 20111:59 pm @

1


трансактивна памет

Много от нас са изпадали в ситуация да не могат да си спомнят дадена информация, но много добре да знаят къде и как да я намерят. Било като файл на собствения компютър, като логове или при търсене в Google.  В такива ситуации се чувстваме еда ли не безпомощни, ако нямаме достъп до компютър и Интернет и казваме по-късно. На мен лично ми се е случвало не веднъж и ето защо това изследване предизивка интереса ми. То е точно в целта. И описва познатата ситуация. Изводът е, че ползвайки дигиталните технологии не ставаме по-малко интелегентни, а разчитаме на външни източници. Ако знаем, че няма къде да намерим необходимата ни информация ние ще запомним необходимите факти, имена и логическата връзка между фактите

Компютрите и интернет променят естеството на човешката памет.

Твърде честото прибягване до всякакви устройства вече започва да оказват влияние върху работата на нашия мозък и по-точно върху процеса на запомняне на информацията. До това заключение са достигнали учени от Колумбийския университет, чието изследване, наречено “Ефектът на Google“, бе публикувано миналия петък в списание Science.

“Резултатите от многобройни експерименти показват, че за хората е по-трудно да запомнят дадена информация, ако знаят къде могат да я открият отново. Това обаче в никакъв случай не означава, че Google или другите търсещи машини понижават коефициента на интелигентност на съвременното общество. Напротив, ние все още можем да помним много неща – дори тези, които е трудно да се открият в интернет”, разказва психологът Бетси Спароу, научен ръководител на програмата

Психологични експерименти са показали, че хора, на които са задавани трудни въпроси, започват да мислят за компютри и къде и как могат да намерят необходимата информация. Когато участниците знаели, че фактите, за които ги питат, ще бъдат на разположение по-късно, благодарение на компютър, те демонстрирали слаби спомени за самите отговори, но много добри спомени за това къде могат да ги намерят.

Според изследователите интернет действа като т.нар. “трансактивна памет“, на която хората разчитат да съхранява спомени вместо тях. Бетси Спароу от Колумбийския университет, водещ автор на изследването, обяснява, че “трансактивната памет е идея, че има външни източници на памет – истински места за съхранение, които съществуват в други хора”. “Това са хора, които са експерти в определени области и ние им позволяваме да бъдат, да станат отговорни за определени видове инфорамция”, допълва тя пред Би Би Си.

Даниел Уегнър, който също е участвал в проучването, а в момента работи в университета “Харвард”, е първият, който лансира концепцията за “трансактивната памет”. Той й посвещава глава от книгата “Когнитивна взаимозависимост в близки отношения”. В нея той обяснява, че двойките, прекарали дълги години заедно, разчитат един на друг да бъдат като “банки на спомени”.

Според доктор Спароу “интернет е станал форма на трансактивна памет”. “Този тип памет нарича трансактивна памет. Ние не си спомняме самата информация, но помним откъде да си я набавим”. Така, според учените, компютърът и интернет постепенно се превръщат в своеобразна “външна памет” на човека. Дали това е за добро или не, ще покаже времето, но още сега със сигурност се знае: нашата памет се адаптира към съвременните технологии.

Ето какво казва http://en.wikipedia.org/wiki/Transactive_memory за трансактивна памет

Transactive memory is a psychological hypothesis first proposed by Daniel Wegner in 1985 as a response to earlier theories of “group mind” such as groupthink.[1] A transactive memory system is a system through which groups collectively encode, store, and retrieve knowledge. Transactive memory suggests an analysis not only of how couples and families in close relationships coordinate memory and tasks at home, but how teams, larger groups and organizations come to develop a “group mind”,[1] a memory system that is more complex and potentially more effective than that of any of the individuals that comprise it.

According to Wegner, a transactive memory system consists of the knowledge stored in each individual’s memory combined with metamemory containing information regarding the different teammate’s domains of expertise.[2] Just as the individual’s metamemory allows him to be aware of what information is available for retrieval, so does the transactive memory system provide teammates with information regarding the knowledge they have access to within the team.[3] Group members learn who knowledge experts are and how to access expertise through communicative processes. In this way, a transactive memory system can provide the group members with more and better knowledge than any individual could access on his own.