Стефановден

December 27th, 20117:43 pm @

0


Стефановден

Стефановден е
На третия ден на Коледа, празнуват всички, носещи имената Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.
В превод то означава “венец”, затова и на този ден празнуват Венцислав и Венцислава.

Свети Стефан е един от седемте ученици на Иисус Христос. Като ревностен радетел и разпространител на Христовото учение, несправедливо е бил обвинен от юдеиските началници, че хули Бога и пристъпва Моисеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероостъпник. Извели го извън Ерусалим, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.

sv-stefan

От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община – църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.

Вместо да се защитава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. “Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, – вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!” Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба.

А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: “Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!” Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: “Господи Иисусе, приеми духа ми!” След това коленичил и извикал с висок глас: “Господи, не зачитай им тоя грях!” – и с тия думи починал. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – онзи същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.

Според ранните арменски и латински извори, Църквата отбелязва паметта му на 26 декември, след Рождество Христово.  (в Испания и др католически държави се празнува на 26 декември) По-късно във Византия, Църквата определила 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица, а почитането на паметта на светеца е преместено на 27 декември и така до наши дни. Празникът на Св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя.

sv-stefan-cyrkvaБългарската църква Свети Стефан в Истанбул

Името на светеца носи и една от светините на българския дух – Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул, която свързваме с борбата за църковна независимост.

Снимка: wikipedia.org
Православният български храм е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти, изградена от железни елементи. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метровата камбанария. Желязната църква е изградена в края на XIX век, когато българската колония в Цариград наброява 50 хил. души. Тържественото й освещаване е извършено от екзарх Йосиф I на Рождество Богородично – 8 септември 1898г.

В народната традиция Стефановден „затваря кръга” на коледните празници. Денят се посреща тържествено от всички. Семействата се събират около трапеза с месни ястия с кисело зеле и баница с месо. На този ден по-младите отиват на гости при своите кумове, кръстници и по-възрастни роднини.

Имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефка, Венко, Стоян, Стойко, Стоичко, Стоимен и всички производни от тях имена.