Сурвакари

January 2nd, 201211:00 am @

0


Сурвакари

“Сурва, сурва година, весела година!
Златен клас на нива, червена ябълка в градина.
Жълт мамул в леса, златен грозд на лоза.
Пълна кошара с агнета ( стока ).
Пълна къща с деца!
Да ви е честита Новата година!
До година, до амина!”

От векове посрещането на Нова година е сред най-важните моменти в българската традиция. Това не е просто просто смяна на календара, а граница, която трябва да се премине с установена поредица от ритуали и обичаи. Те започват с първите дни на декември и продължават почти до края на януари – време, схващано като преход от тъмнината към светлината, от хаоса към новия ред. Едно е сигурно – зимния период има свой празничен ход, традиции, рецепти, обичаи, които са достигнали и до нас.

Богата трапеза, сурвакарски краваи, украсени дрянови клони … Едва ли всички се замислят откъде идват символите на празника, които са част от него всяка година. Заедно с надеждата за ново начало, нови възможности, здраве и благоденствие.

Трапезата на Нова година

На 31 декември е последната кадена вечеря. Но за разлика от Игнажден и Бъдни вечер, когато се слага само постна храна, на новогодишната трапеза някога непременно трябвало да присъства свинска глава или някакво ястие, приготвено от коледното прасе. Това е единственият случай, при който свинското месо е обредна храна. На някои места у нас, обикновено в селските райони, където хората отглеждат животни, обичаят се спазва и днес. Останалите храни, които обикновено присъстват на масата, до голяма степен повтарят трапезата на Бъдни вечер – жито, плодове и зеленчуци, орехи, сарми и пълнени чушки (обикновено с месо)… Вярва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще донесе следващата година. Баницата с късмети, приготвена в старата година, се разрязва с първите часове на новата. Някога жените слагали начупени дрянови клонки – по една за всеки член на семейството. Наричали всяка от тях – за здраве, любов, венчило и пр.

На първи януари празнуват имен ден Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина… Тогава е църковният празник, посветен на Свети Василий Велики. Архиепископ на Кесария Кападокийска, богослов, автор на много проповеди и писма на богословски теми, един от тримата отци – светители на църквата. Народният обичай се нарича Васильовден или свети Васил, Сурва, Сурваки.

Този празник събира езически практики, почит към предците, песни, хора и веселие. След празничната „кадена вечеря“, на която непременно трябвало да присъства погача, млин и свинска глава, тръгвали сурвакарите. Както и на Коледа, те били само мъже. През времето постепенно започнали да сурвакат само момчета. Освен украсените сурвакници, в някои райони на страната, по-големите в групата носели в джобовете си речни камъчета. След като сурвакали всички в къщата, те отивали до огнището, хвърляли едно по едно камъчетата и наричали: Както тече реката през тез камъчета, тъй да потекат парите в кесията. Както тежат тез камъчета в реката, тъй да тежат в кесията!

tradicii voda devojkaВ навечерието на празника, както и в първия ден от календара се изпълнявало първото за годината гадание за женитба. (Подобни обреди се правели на Гергьовден и Еньовден.) В обредните песни, които изпълнявали, главен герой е мома Васила или Василия. Девойките отивали първо до чешмата или кладенеца, за да донесат прясна вода. Внимавали никой да не се докосва до нея. В Софийско, по пътя към чешмата, пеели: Излязла е Василия, Василия, мала мома. Изнела е бяло менче, медни пръстени да топи… Тази песен е запазена в репертоара на много женски певчески групи в селата около столицата.

Менчето с василева вода поставяли в дома на някой от участниците, а около него се събирали момци и моми от цялото село или махала. Пускали зърна овес във водата, както и под съда. След това всички отнасяли по няколко зърна, които слагали под възглавницата си с надеждата, че ще сънуват бъдещия си . Всеки носел пръстен или китка, завързани с различни по цвят конци. Едно от момичетата потапяло пръстените, които му подавали един по един. При всеки пръстен разбърквало водата на кръст и казвало: Здрава, здрава годинчица…И ти здрава и аз здрава… През това време няколко девойки обикаляли в кръг около менчето и пеели обредни песни. Разпространена била и практиката всеки сам да потапя своя пръстен. След това дете-изтърсак (а на някои места ерген или възрастна жена) започвало да вади пръстените, а момите пеели припевки, с които предричали за какъв ще се омъжи. След това отново потапяли пръстените, покривали съда с червена престилка или червено було и го оставяли под трендафил, за да пренощува под звездите.

survakari

използван архив на БНР

За календарите и промените

Това е въпрос, който трябва да бъде документиран – като си спомня как бързо се промениха нещата след като през 1990 започнахме да празнуваме Коледа. Смяна на календара е имало на 2 пъти през 20-ти век

През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни, В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април. При смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца (тези дати липсват в календара)
През 1968 г. Българската православна църква преминава към Григорианския или, както се нарича, “поправения Юлиански” календар със специално “Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква” № 5953. Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници …Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (Възкресение Христово и свързаните с него празници) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил; това безспорно е проява на непоследователност, но така постъпват и църквите, които още в началото на 20-те години на ХХ в. приемат поправения Юлиански календар.