Левски

February 18th, 20122:22 pm @

0


Левски

Поклон и мълчание. Защото

“няма нужда от думи – важни са делата!”

България отбелязва 139-годишнината от обесването на Васил Левски.

***

Прессъобщение: “В събота, 18 февруари 2012 г., в 18.00 часа на площад “Васил Левски” в Карлово, президентът Росен Плевнелиев ще присъства на тържествена заря-проверка по повод 139-годишнината от обесването на Апостола на свободата. Държавният глава ще посети и музея на Васил Левски в града.

На 19 февруари, неделя, от 18.00 ч., президентът ще участва във възпоминателната церемония пред Паметника на Апостола в столицата.”

Чествания? На какво? Когато народът не уважава своите герои, честванията не стават ли излишни… Къде отиваш, Българийо?! В Русия се пазят дори бюстовете на Ленин и Сталин. Не защото са на почит, а защото това е част от безумната световна история, която е станала двойно по-безумна с тези личности в нея. Но това е памет. Това е уважение.

А тук имаме чествания и безлично полагане на венци. Как не разбрахме, че не е нужно на определена дата да “отдадем почит”, а просто да уважаваме през цялото време? Как не разбрахме, че не може да се бием в гърдите “Аз обичам България” и да пишем неграмотно на родния си езика? Как не разбрахме, че българинът, руснакът, албанецът е онзи, които се чувства такъв, а не го тръби наляво и надясно без дори да познава собствената си история.

Мен ме боли от тази снимка. За вас не знам…

Подпис: А. К.
родена на 10.12.1987г. в Бердянск, Украйна

Писмо до Левски
Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава БееМВе.

На “пътя към Европа” се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

автор Златина Великова