Опасен ли е Интернет?

September 8th, 20127:49 pm @

0


Опасен ли е Интернет?

Опасен ли е Интернет?

Учените предупреждават: активното използване на съвременните технически средства може да доведе до интелектулна деградация

Гледали ли сте филма „Идеокрация“ едно е сигурно, че никой от нас не иска да се събуди в едно такова утре, каквото е показано там

„Компютър“ – това е електронен кокаин. Той стимулира фазите на маниакално възбуждение, след което настъпва фаза на депресия – предупреждава невролога от Лос Анжелис Питър Уайброу (Peter Whybrow).

Милиони хора по света не могат да си представят своя живот без Интернет, мобилен телефон, смартфон, нотбук, електронен читец, iPad и др електронни устройства. Ден, дори час без разговор по мобилен телефон, СМС или посещение на сайта на социална мрежа им се струва недопустимо.

Расте поколение  digital natives, родени в цифрова епоха, които не помнят време когато няма Интернет. Хора, които стават зависими от електронни игри, превръщат се в киборги, разговрящи със собствения си смартфон при помощта на програми като Siri (Siri is an intelligent personal assistant and knowledge navigator which works as an application for Apple’s iOS)

Средностатистическият американски младеж изпраща на месец около 3700 СМС, два пъти повече отколкото през 2007 г.

Какво да кажем за българския младеж, може би все по-малко чете, прекарва по-голяма част от времето си онлайн като намира и търси готови разработки на домашните си задания, комуникацията е основно онлайн и през мобилен телефон и се играят много ел игри.

Многочислени изследвания показват, че Интернет води до затъпяване и дори може да доведе до депресия и психологически разстройства. Известно е, че хората каито ползват смартфони в очакване на позвъняване чувстват фантомна вибрация, мислейки, че някой ги търси или са получили съобщение.

Умните млади хора се превръщат в роби на дисплеите.

„Интернет краде нашите души, мозъкът се губи  облак от данни, твърдите дискове и паметта на мобилните телефони отнема у нас остатъците от нашата памет“ казва Бил Келър (Bill Keller), който за периода 2003-2011 е бил главен редактор на New York Times.

Цифрово слабоумие

В Германия списъка на книгите бестселъри се заема от книгата „Цифрово слабоумие. Как лишаваме от разум себе си и своите деца“ Автор е професор Манфред Спицер (Manfred Spitzer) – медицински директор на психиатричната университетска клиника в немския град Улм. Той също е философ, преподавател в Харвард, и се приема за един от водещите световни специалисти на човешкия мозък.

„По налични към момента изследвания компютърът е необходим за обучения като велосипед за плуване или рентгенов апарат за избор на обувки – казва Спицер – а Интернет и други подобни електронни играчки на първо място нанасят вреда на децата“

Когато започва ерата на ТВ, учените се опасяваха, ч 3 часа прекарани пред ТВ екран ще доведат до ръст на теглото на хората и повишение на склонността към агресия. И това действително се случи. Какво да кажем сега, когато младите хора прекарват в цифровия свят около 7,5 часа на ден?

Цифровите технологии ни избавят от умствен труд. Но трябва да се помни, че орган, който не се използва регресира (умира).

Неизползваните връзки между нейроните в мозъка отслабват. Това се случва в главата на човек, който е зависим от Интернет. Изследователи от Колумбйския Университет в Ню Йорк доказаха, че хора, които ползват Google и Wikipedia запомнят само къде да намерят информацията, но не и нея.

Представете си ситуация вие сте примерно за една седмица в планината, нямате достъп до Интернет, нямате компютър. В първите няколко дена ще усетите че вместо да си спомните нещо искате и знаете къде да го намерите, било то чрез търсачки или чрез организация на информация на вашия компютър, знаете къде е, но не можете да я достигнете. До края на седмицата, ако извършвате и активно движение ще започнете да си спомняте необходима информация.

Разбира се световната мрежа е източник на много знание, съкровищница на много данни, но данните сами по себе си не са информация (полезна) защото онлайн има и много данни и съдържание, което няма стойност или иначе казано може да се нарече информационен боклук (примерно всеки резултат, който не е релевантен на дадено търсене  – губи част от вашето време и може да се окаже, че не съдържа полезна информация)

Трябва да може да се отделя зърното от плевята, а затова е необходимо знание. Хора, които не са учили и не използват традиционни методи, обикновено не го притежават.

Съвременните (а те се развиват непрекъснато и много бързо) цифрови технологии негативно влияят и на ориентацията в пространството. Таксиметровите шофьори в Лондон преди са били длъжни да знаят наименованията на 25 000 улици и хиляди площади, по време на обучението при тях се е наблюдавало увеличение на онези области на мозъка, които отговарят за ориентиране. Сега те използват системи за спътникова навигация, в резултат на което на тях им е все по-трудно да намерят самостоятелно път или да се ориентират по карта.

Представете си отново ситуацията в която сте за една седмица в планината имате смартфон, ГПС и карта (книжно тяло) Първо е въпроса с батериите. Второ трябва да намерите карти и да ги инсталирате. Трето – отваряте книжната карта, която е подробна, цветна, дава ви поглед върху целия район, но изисква умения за работа и ориентиране по карта.

Интернет влияе лошо на паметта. Телефонни номера и адреси записваме на компютъра, за рождени дни ни напомня Фейсбук… „Мнемоническите процеси вече не протичат в нашия мозък, защото ние ги пренасяме на електронни апарати“ пише Манфред Спицер. По-трудно става да се учи. Този, който работи по метод Ctrl-C+Ctrl-V не извършва никакви умствени действия и скоро всичко забравя.

Децата не получават сензорни стимули (вкус, аромат, допир). При помощта на видео е невъзможно да се научиш да говориш добре, защото звукът и движението на устните не са толкова добре синхронизирани както в живота. Затова професор Спицер съветва – децата до 3-годишна възраст трябва да се държат далеч от всякакви екрани, а компютрите в детската градина са вредни.

Интернет води до самота. Съгласно изследвания на Станфордския Университет американските момиченца на 8-12 години отделят на онлайн контактите си почти СЕДЕМ часа на ден, а в реални срещи – само ДВА (като през тези 2 часа изпращат СМС или говорят по мобилния си телефон).

Електроните джаджи ни правят нетърпеливи, лишават ни от способността спокойно да мислим. Ако човек стои няколко минути на опашка, много вероятно е да извади своя мобилен апарат или друго електронно устройство.

Отслабва концентрацията. Хората включват едновременно Интернет, ТВ, музика, а мозъкът в даден момент може да бъде зает само с едно нещо, само с една мисъл.

Професор Спицер подчертава, че в мозъка на Интернет поколението връзките между нейроните стават по-слаби. Така че на порасналите онлайн навярно по-рано ще се борят с проблеми като болест на Алцхаймер, слабоумие и други дегенеративни заболявания на мозъка. Припомнете си един филм, който се казва „Идиокрация“ (Idiocracy, http://www.imdb.com/title/tt0387808/) картината в него не е никак добра, ако се случи.

Атрофия на мозъка

Спицер е удивен, че за този проблем се мълчи. „Ние изпадаме в паника когато няколко човека получат стомашно разстройство от бактерии в салатата, но не се обезпокояваме от това, че 250 000 млади хора в Германия, страдащи от компютърна зависимост, в буквалния смисъл на думата не живеят реален живот. Те са нещастни и за нищо непригодни“ – възмущава се ученият.

Той обвинява за създалата се обстановка политиците, които искат да бъдат избрани и затова не влизат в конфликт с Интернет потребителите. Огромна вина имат и големите компании като Google, Apple, Microsoft, IBM, Facebook и други, които се опитват да убедят, че от цифровото щастие трябва да се ползват и децата, в името на техните корпоративни печалби.

Тезисите на немския специалист, потвърждават и изследванията на китайски учени.

В Китай, Тайван и Сингапур компютърната зависимост се смята за сериозна заплаха за здравето на нацията. Китайските учени твърдят, че в мозъка на Интернет зависимите са открити „аномалии в бялото вещество“, както и в „негативни изменения в сивото вещество“ – намаляване с около 10-20% на областта, която отговаря за речта, паметта и моториката. Колкото повече време е прекарал даден човек във виртуалния свят толкова повече признаци за атрофия на мозъка могат да бъдат открити.

По резултати от много изследвания, цифровите технологии могат да предизвикат тревожност и дори психически нарушения.

Учени от американската академия по педиатрия въведоха термина „Facebook-депресия“

Деца, които виждат в социалната мрежа снимки на свои усмихващи се връстници, се разстройват, защото усещат, че не могат да се сравняват с тях. Такъв опит може да стане по-болезнен от стоене сам в училищната столова, двор или коридор, защото Facebook изкривява действителността.

Онлайн не можеш да видиш изражение на лицето, език на тялото, които създават контекст на събитиеото – обеснява водещия педиатър от Бостън Гвен О’Киф (Gwenn O’Keeffe).

Интернетпсихоза

Връзката между интензивно използване на Интернет и депресивни разстройства е открита от британски учени от Университета в Лидс, които са провели наблюдения над 1319 човека на възраст между 16 и 51 години. Ръководителят на научната група д-р Катриона Морисън отбелязва „За относително неголяма група хора интензивното ползване на Интернет може да служи като сигнал за наличие на склонност към депресивни разстройства“

Учени от Case Western Reserve University в Кливланд откриват връзка между изпращането на голям брой СМС, посещения на социални мрежи и стрес или депресия.

Учени от Университета в Тел Авив твърдят, че са открили първи случаи на психоза, предизвикана от Интернет. Става въпрос за 3 жени на възраст от 30 до 50 години, които са установявали контакти онлайн с мъже. Те не са се срещали с тях офлайн, но са прекарвали много време онлайн, основно през нощта. И в трите случаи е имало лекарска намеса, психиатрична помощ и лечение.

„Тези пациентки са намерили в Интернет емоционално убежище и източник на положителни усещания. Тяхното психическо разстройство се проявява в нарушаване на познавателните способности, състояние на тревожност, невъзможност да се справят с реалността. Една от пациентките е имала халюцинации. Ние имаме описания на пациенти, които са страдали от халюцинации предизвикани от компютър. Разказва психиатърът Ури Ницан.

Учените предупреждават, че е невъзможно да се спре бурното развитие на съвременните технологии. Какви ще са последствията не може да се предвиди, трудно е. Бъдещето ще покаже какви изменения ще настъпят в човешката еволюция.

Как, за какво и колко използваме съвременните технологии е решение на професия и личен избор. Едно е факт – истинският живот не е онлайн, той е с хората, сред природата и физически активности. Компютърът е инструмент. Интернет е среда. Технологиите се променят и подобряват, а ние трябва да оставаме хора

Използвана е публикацията Czy internet nas ogłupia?