Йордан Йовков

November 9th, 20123:09 pm @

0


Йордан Йовков

“Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него:с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората. “

Йордан Йовков

роден на 09.11.1880 г. в с. Жеравна, Сливенско

В българската литература за тайния език на цветята говори най-нежният прозаик и хуманист Йордан Йовков чрез думите на Люцкан в “Последна радост”. Поетичното изкуство да общуваш чрез езика на цветята той нарича приятна и сантиментална игра от старото романтично време и показва как емоционалният свят на човека се кодира в наивни, но трогателни и въздействени значения, които не оставят безчувствени дори най-равнодушните.

jovkov-1

Йовков е известен като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората се превръща в основа на творчеството му. Седемдесет от книгите му са преведени на над 25 езика, а неговите произведения продължават да вълнуват и до днес със своите непреходни послания.

Детските си години Йовков прекарва в родната Жеравна. Завършва гимназия в София, където учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му.

В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му. През есента на същата година Йовков се завръща при семейството си в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен по време на битката край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

Интересен детайл от биографията му е, че Йовков всъщност дебютира като поет. През 1902-11 г. публикува стихове (общо 31) във в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“ и “Бисери”.

След войната работи като редактор в различни издания, сред които “Народна армия”, “Военни известия” и “Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве”.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

Кой от неговите разкази си спомняте? Помните ли Ая, Албена … чувате ли понякога песента на колелетата

Denka Kerankova Всяка Йовкова творба е божествен елексир за душите ни!Дано повече българи имат слух за неговата “Песента на колелетата” и да творят “себап” като Сали Яшар, вместо да се перчат кой е по-българин и кой е по-патриот

Vaska Kichukova Харесвам и неговите войнишки разкази. Живота е заплетен в тях, и дори днес се усеща тежестта му в тях.

Mima Mancheva Йовков е гениален. Той е много по-добър от много световни автори!!!

Мадлена Костадинова Любимият ми български писател, най-добрият!

Desislava Zlatkovska Някъде бях чела,за Йовков доста интересни неща,като това ,че нощем той разговарял със своите герои,и сутрин пишел за тях,изживявал е историите им преди да ги сподели на лист.Велик е

Kirilka Nikolova Йовков тръгна от миналото, дойде в съвременността и направи нашия свят по-добър и красив.Неповторим!!!

Galina Ducheva Един велик ” художник ” на българското село,на красотата на българката, неповторим!

Мария Иванова “Най-вярната стража”, “Шибил”, “Вечери в Антимовския хан” – неповторим е Йовков, обичам всичките му разкази!

Rodinka Nikolaeva Любимият ми писател.Издига на пиедестал КРАСОТАТА.Учи ни да я търсим дори в най-малките неща.И открием ли я, да я пазим и умножаваме!

Живка Желева Всеки българин трябва да е чел или прочете българските класици. Йордан Йовков е един от тях, нека не забравяме това!

Марина Костадинова Йовковите герои превъзмогват себе си в името на човека. Само един творец, който вярва дълбоко в човека и неговите добродетели, може да ни разкаже за своите човешки болки радости с такъв прост,естествен самопонятен език.Йовков със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост,издига нравствените добродетели на народа до общочовешки истини,открива вечната неостаряваща красота…

Юлиана Савова Невероятен психолог и познавач на душевността на хората! Невероятно са написани и Старопланински легенди,и Песента на колелетата,Вечери в Антимовския хан!Колкото и пъти да ги четеш,все има над какво да се замислиш!

Iana Ilieva Спомням си разказа за бялата лястовица , символ на надеждата и вярата……Всеки човек търси в живота си да срещне тази бяла лястовичка….

Гергана Проданова И аз търся “бялата лястовичка”, защото надежда на всеки е необходима, независимо в какъв период е. Търся да чуя някъде и “песента на колелетата”, която носи толкова красота в себе си или поне да я уловя в нещо. Още ми се плаче от мъката… на “Другоселеца”. Като гледам кучето си, винаги се сещам за “Ако можеха да говорят”.