Висоцки

January 26th, 201311:25 pm @

1


Висоцки

На 25 януари 2013 г Владимир Висоцки би станал на 75 години. Поетът, артистът,човекът, символ на свобода, поетът с китара, артистът, който изпя песни-монолози в първо лице

Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 г в Москва. Първите си песни започва да пише и изпълнява когато е на 20 години. Песента „49 дни“, която се датира към 1960 г се счита за първо негово изпълнение, но сам той се отнася критично към нея и не я включва е репертоара си.

За своя първа песен Висоцки назовава „Татуировка“

Всичко, което се случва в живота му той разкрива с своите песни. „Балада детства“ е посветена на детвството му, както и „Где твои семнадцать лет? На Большом Каретном!“

Песента „Она была в Париже“ е посветена на Лариса Лужина, с която се снимат във филма „Вертикал“. По време на работата над филма се запознава с Мария Готовцева, алпинистка, която подготвяла актьора за снимките. На нея е посветен апесента „Скалолазка“

Висоцки има 3 брака. От втория брак с Людмила Абрамова има двама сина – Аракдий и Никита

Последната и най –голяма любов на Висоцки е Марина Влади – известна френска актриса. Те заедно двамата преминават през всички препятствия, които поставя една луда любов. Песните «Здесь лапы у елей дрожат на весу», «То ли – в избу и запеть», «Дом хрустальный на горе для нее» са посветени на нея.

Не е тайна, че Висоцки е имал проблеми с алкохола. Опитвайки се да се прави с това пагубно пристрастие има други проблеми.

На 18 юли 1980 г Висоцки за последен път изпълнява ролята на Хамлет в театъра на Таганка. На 25 юли Висоцки почива докато спи в Москва.

Популярността на Висоцки в СССР е била феноменална, въпреки че всенародната слава в страната на Съветите се спускала само по партийно разпределение – обичали се одобрените и утвърдените. И изведнъж се случило нещо нечувано, при това почти антисъветско: някакъв си актьор спечелва любовта на милиони хора, без да има одобрението за това на държавната власт. Висоцки е бил протестът на съветския народ против „официалното”. Висоцки се превърнал в своеобразен символ на несъгласието с официалния, налаган отгоре „вкус” към изкуството.

„Отворени са всички летища, но аз не искам да летя натам…” Достойната цел е била в това да отвориш затвореното и да изречеш на глас забраненото.  Висоцки е противостоял на властта. Неявно, невербално, но е противостоял. И той я е победил. И с живота си, и със смъртта си.

Заключителният акорд от живота на Висоцки прозвучава на 25 юли 1980 г. Съобщения в медиите за смъртта му почти липсват. Само три реда в „Съветска култура” на последната страница, непосредствено над адреса на редакцията и кратко съобщение във вестник „Вечерна Москва”. Има и едно скромно обявление на касите на театъра на „Таганка”: „Почина актьорът Владимир Висоцки”. Бардът умира в самия разгар на Олимпийските игри в Москва. Властите се опитват да скрият факта за смъртта му, стремейки се по този начин да не помрачат олимпийските празненства в столицата.

Погребението е на 28 юли. Метростанция „Таганская” е затворена. Желаещите да присъстват на поклонението са се добирали пешком, по обходни маршрути, промъквайки се през кордона на милицията. Колко са били хората, не знае никой. Вероятно около 40 000 души.