2 юни

May 31st, 201312:15 pm @

0


2 юни

2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

По традиция точно в 12.00 часа в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестяват всенародната почит.

Христо Ботев, отдава живота си за освобождението на България от османско иго, е символ на революционния дух, съчетан с поетически и журналистически талант – връх на развитието на българската обществена и политическа мисъл през 19-ти век.

На старопланинския връх Околчица, в близост до град Враца, Северозападна България, където на 20 май 1876 г. (2 юни по нов стил) е последната битка на водената от Ботев чета с редовната турска войска и лобно място на 28-годишния поет-революционер, се организира всенародно поклонение и тържествен възпоменателен митинг.

Честването на 2 юни в родния град на Христо Ботев – Калофер, е свързано традиционното изнасяне на знамето на Ботевата чета от къщата-музей “Христо Ботев”.

Почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България

botev kalofer 1

паметника на Ботев в родния му град Калофер

На 2 юни 1948 година точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 година. Тогава на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници.

От 1953 година до 1988 се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. След още две промени в назоваването му, след 1993 г., с решение на правителството отбелязваме

Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. 

Мила ми Венето, Димитре и Иванке!

Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!

Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичл най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.

Х р и с т а

17 мая 1876

“Радецки”

[ На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:

Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.