Красотата на българската градина

August 1st, 201311:39 am @

2


Красотата на българската градина

 

„Изворът на белоногата“ е поема от Петко Славейков, написана през 1873 г. В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която везирът среща на селската чешма и се опитва да склони да го последва в Истанбул. Тя обаче му доказва, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите и любимия Никола. Така турчинът я оставя, впечатлен от решителността ѝ, но във втората част на поемата Гергана “залинява” и умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.

Красотата на българската градина

в поемата „Изворът на белоногата”  в отговора на Гергана на везира описва красотата на нейната малка градина в родния дом в който има 23 вида цветя

“- Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище –
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище…
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене. . .
Хубаво всичко на село,
охолно, аго, на воля!