Поклонниците на Кобрата

October 15th, 201312:25 am @

0


Поклонниците на Кобрата

Поклонниците на Кобрата

От 500 г. Една тайнствена секта вдъхва страх и респект на жителите на Мароко. Айсауасите са способни с голи ръце да улавят убийстевните кобри и да ги хипнотизират с магически думи. Членовете на сектата твърдят, че са наследили своето умение от предците си и че имат естествен имунитет срещу смъртоносната отрова на кобрите.

Сектата на айсауасите възниква през 9 век от егира или средата на 15 век според християнското летоброене. Мюсюлманите сюнити ги смятат за еретици. Векове наред айсауасите ловят змии и знаят по-добре от всеки друг, че вулканичните камъни по мароканската земя крият най-добрите екземпляри кобра в света. Жителите на оазисите, селата и планините, които ходят изключително боси, се страхуват от черните змии повече от всичко. Няколко десетки на година са жертвите на техните ухапвания сред хората и добитъка. Когато някоя област е нападната от кобри, жителите й викат на помощ айсауасите, за да се отърват от влечугите. За много от селищата в Мароко медицината е все още в сферата на научната фантастика, още повече, че всяка помощ е свързана с много ходене пеш. Да не говорим, че в повечето случаи изходът от срещата с кобра е фатален. В замяна на прецизната работа по улавянето на змиите айсауасите получават от населението пари, животни и храна. Това позволява на най-затвореното братство в Мароко /никой не може да стане айсауас, освен по наследство/ да живее охолно. Един айсауас, достоен за това име, не се занимава с нищо друго, освен с лов на змии.

Айсауасите издигат в култ не само кобрата и пепелянката, известни със своята страшна отрова, но и всички змии, които в техните очи въплъщават силата и спокойствието. Духовен водач на сектата е Хасан Муле. Всяка година в края на лятото той напуска двете си жени и децата си за да се отправи към мавритано-мароканската граница, където се установява на лагер заедно с десетина приятели. Хасан се гордее със своето умение и с удоволствие го показва на скептиците.

Хасан е облечен целият в бяло – айсауасите ненавиждат черния цвят. Безкрайно предпазлив, той се приближава към камъка, способен да улови и най-малкото прошумоляване сред тази минерална тишина. Изведнъж слабият му силует замръзва неподвижно и Хасан посочва едно светло петно на няколко метра пред него. Това е една бяла и гладка змийска кожа, дълга приблизително 2 метра. След като дава знак на останалите да не мърдат, Хасан се приближава бавно до скалата и я обикаля 7 пъти, преди да спре пред една дупка. Ловко манипулирайки с джобното си огледалце, той улавя слънчевите лъчи и осветява вътрешността й. Няколко секунди по-късно, без да се колебае, той пъха ръка в дупката, сграбчва кобрата и я изважда навън. Това е една великолепна черна кобра, която величествено изправя глава и разгневена от пленничеството си се стрелва към Хасан. След кратък дуел той успява да я хване за шията и след една последна атака, змията като че ли се примирява с поражението си. Отровата й се стича по гънките на тюрбана на Хасан. Преди да я навие около тюрбана си, той я фиксира известно време с очи. Змията обаче отново изправя глава и надува шия, готвейки се за атака. Тогава Хасан й прошепва неразбираеми думи, които отказва да преведе. Като по чудо, змията загубва всяка агресивност и уморено се отпуска, след което започва смешно да клати глава отляво надясно, като часовниково махало.

Хасан никога няма да разкрие тайната на своята загадъчна власт над кобрите. Нито правилата на сюрреалистичния ритуал, на който той се отдава с падането на нощта. Признава само, че “вика духовете, за да установи връзка със създателя”.

Ст. Симеонова