Международен ден на планините

December 11th, 201310:42 pm @

0


Международен ден на планините

Планините заемат около една четвърт от повърхността на планетата и са дом на около 10% от населението на земята.

Международният ден на планините се отбелязва за първи път през  2003 г. с резолюция 57/245 на Общото събрание на ООН от 2002 г. Целта е да са популяризира значението на устойчивото развитие за планинските региони. Решението за това е взето след успеха на обявената от ООН Международна година на планините през 2002 г.

Инициативата повишава глобалната осведоменост за значението на планините, стимулира основаването на национални комитети в 78 страни и подпомага създаването на Международно партньорство за устойчиво развитие на планинските региони, известно като Партньорство за планините, учредено на 2 септември 2002 г. в Йоханесбург.

Международен ден на планините, 11 декември

връх Мусала, Рила

връх Мусала, Рила

България е планинска страна. Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.

Планините в България са изключително разнообразни и всички те са достъпни през 4-те годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм.
Географската наука посочва 37 планини на територията на България, като 36 от тях са в южната част на страната. Стара планина е граница между Северна и Южна България. Стара планина, най-дългата и най-голяма по площ, известна още и като Балкана, е дала името на нашия Балкански полуостров. Успоредно и южно от нея се простира втората по дължина планинска верига у нас – Средна гора. Тези две планини, освен великолепните си природни дадености, са тясно свързани и с историята на нашия народ. Най-внушителната планинска система обаче е Рило-Родопският масив, включващ Рила, Пирин, Родопи, Славянка и Стъргач.

Рила е шеста по височина в Европа и най-висока на Балканския полуостров (връх Мусала – 2925 м). Пирин е най-красивата и алпийска българска планина. Родопите са втората по площ и една от най-интересните наши планини по отношение на растителния и животински свят, архитектурата на селищата и културните традиции на населението. Славянка и Стъргач са гранични планини с Гърция. Славянка е много интересен туристически обект, известен и с находищата си на пирински чай. Източно от Рило-Родопския масив се намират две по-ниски планини – Сакар и Странджа. Странджа е тясно свързана с борбите на българите за освобождение от турско владичество.

Друга планинска система е Планско-Завалската група, включваща 5 планини – Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана, разположени в редица, югоизточно от границата със Сърбия. Най-висока, голяма и известна от тях е Витоша. Разположена непосредствено южно до столицата, тя е най-посещаваната планина. На нейния първенец – Черни връх (2290 м) е поставено началото на организираното туристическо движение в България. На 27 август 1895 г., по призива на големия български писател и демократ Алеко Константинов, тук се изкачват пеша от София 300 софийски граждани – направо невероятно за онова време!

Верило-Руйската група обхваща 7 сравнително ниски планини, разположени между границата със Сърбия и Рила планина. Това са Руй (гранична със Сърбия и е най-висока в групата – 1706 м), Ездимирска, Стража, Любаш, Черна гора, Голо бърдо и Верила. Въпреки малката си надморска височина и неголяма площ, всяка от тези планини е интересна сама за себе си. В Голо бърдо например се намира резерватът “Острица”, изключително богат на ендeмитни растителни видове.

Планинската система Краище има 11 отделни планински образувания. Както при Верило-Руйската група и тук планините са малки по площ и сравнително ниски. Най-високи са граничните със Сърбия Милевска и Кървав камък, съответно 1733 и 1737 м.
В югозападния ъгъл на България е разположена Осоговско-Беласишката планинска група. Осоговска планина и Беласица са високи над 2000 метра, а Влахина и Малашевска планина се доближават плътно до тях. Петата планина в тази група е Огражден. Четири от планините са на българо-македонската граница, а Беласица е на територията на 3 държави – България, Гърция и Македония. Връх Тумба (1881 м) е възелът между трите съседни балкански страни.

Вихрен, Пирин

Вихрен, Пирин

От всичките 37 малки и големи планини в България 8 имат върхове с височина над 2000 метра:

–       Рила (връх Мусала – 2925 м)

–        Пирин (връх Вихрен – 2914 м)

–       Стара планина (връх Ботев – 2376 м)

–       Витоша (Черни връх – 2290 м)

–       Осоговска (връх Руен – 2252 м)

–       Славянка (Гоцев връх – 2212 м)

–       Родопи (връх Голям Перелик – 2191 м)

–       Беласица (връх Радомир – 2029 м).

Планините са обект на туристическа и спортна активност, а Родопите са и доста гъсто населени. Около 400 са високопланинските езера у нас, пръснати из циркусите на Рила и Пирин и едно – в Стара планина. Има още много естествени езера с друг произход, главно из Родопите и по-малко из Стара планина. Това е едно безценно богатство на българската природа.

В България  има десетки биосферни резервати, а огромни територии от Пирин, Рила и Стара планина са обявени за Национални паркове. Националният парк “Пирин” е включен в листата на ЮНЕСКО за защитени територии и природни обекти, които са национални и общочовешки ценности.

Резерват Централен Балкан, Джендема

Резерват Централен Балкан, Джендема

в два дни: ден 1: гр.Калофер – хижа Рай – връх Ботев (по тарзановата пътека) – заслон Ботев
ден 2: з.Ботев – х.Васил Левски – х.Балкански рози – х.Хубавец – гр.Карлово

Много са планинските пътеки по които всяка година има туристи, през всеки сезон. В българските планини има построени над 300 хижи и високопланински заслони – достатъчно гъста мрежа, която позволява и най-дългият планински преход да приключи в рамките на един ден.

хижа Рай, Стара Планина

хижа Рай, Стара Планина

В българските планини има много добри възможности за ски-спорт в четири големи ски-центъра – Боровец (Рила), Пампорово (Родопи), Алеко (Витоша) и Банско (Пирин). По-малките ски-центрове са – Семково, Паничище, Рилски езера, Мальовица и Говедарци в Рила, Безбог в Пирин, Петрохан, Ком, Стражата, Беклемето, Плевен, Узана, Чумерна в Стара планина, Здравец, Бяла черква, Персенк, Юндола, Марциганица в Родопите, Ветровала и Конярника във Витоша и други.

Ветровала, на Витоша

Ветровала, на Витоша

Българските планини предлагат идеални условия и за един от най-атрактивните и емоционални спортове сред природата – алпинизмът. Десетки са алпийските обекти у нас, които представляват интерес и за най-изявените катерачи в Европа. На първо място, без конкуренция, е Мальовишкият дял на Рила, Мальовица (2730 м). Други известни алпийски обекти са Вихрен и Стъпалата в Пирин, Вратцата, Лакатник, Райските скали, Северния Джендем, Мъглиж и Карандила в Стара планина, Комините и Резньовете на Витоша, ждрелото на Ерма.

Много добри условия има и за други съвременни планински спортове – планински маратон, планиснко колоездене (маунтинбайк) – като най-голямото предизивкателство е да се мине Ком-Емине, за около 9 дена, делта- и парапланеризъм, рафтинг и каякинг.

Черни връх, Витоша

Черни връх, Витоша

Красотата, разнообразието и достъпността им през всички сезони правят българските планини желан обект за вътрешен и международен туризъм.

Честит празник на всички планинари!