Вапцаров

December 7th, 201312:40 pm @

0


Вапцаров

Истинските поети се раждат и остават в народната памет със своите дела, с това , което са направили през живота си.
Прекрасен пример за това е Вапцаров, който така рано си отиде от нас, но никога не си отиде от литературата.
Сергей Михалков

Никола Вапцаров

7.12.1909 г., Банско – 23.07.1942 г., София

Роден е на 7 декември 1909 г. в град Банско.Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му – Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села.

Поетът расте в среда, която развива непримиримия му дух и карат въображението му да търси нови простори за човека и Родината. Има моменти, в които се поддава на крайно-македонската идея, но това е за кратко. Както самият той нерядко е казвал” българин съм, и това е най-важното”. Той твори изцяло и само на български език. Поезията му е родолюбие и дълбока човечност. Както в душата му, така и в творбите му, се преплитат общочовешки проблеми и вечната надежда. Вярата , че утре животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден.

Той живее с вяра. И завещава тази вяра и на нас. Защото има неща, които са непреходни, неподвластни на времето, на промените.

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
из “Вяра”

vapcarov 3

Единствената, издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, „Моторни песни“, излиза през 1940 г. Превеждан е на десетки езици.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.

vapcarov 2

Роден е на 7 декември 1909 година в Банско, в семейството на войводата Йонко Вапцаров и учителката Елена Везева. Майка му и Пейо Яворов, съратник и приятел на баща му, повлияват на Никола и в него се заражда любов и интерес към литературата.

Още в ученическите му години, докато учи в Разложката гимназия, във вестник „Борба” е първото му отпечатано стихотворение – „Към светли идеали”. Желанието му тогава е да завърши гимназия и да следва литература, но повлиян от баща си записва в Морското машинно училище във Варна. Там намира още една страст. Тази към машините и морето.

След завършването работи като огняр, после като механик. Става председател на дружество, защитаващо правата на работниците. Успоредно с това продължава да пише и издава, играе в любителски театър.

Със стихотворението си „Романтика”, Никола Вапцаров печели литературния конкурс на списание „Летец”.

Единствената му стихосбирка “Моторни песни” излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков.

По време на Соболевата акция, Вапцаров се намира в Банско и там е арестуван под претекст, че притежава „подривни материали”. През 1941 г. е изпратен в Годеч за три месеца, но при последвалото наказателно дело го намират за невинен.

След като се връща в София, поетът се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на “минноподривната комисия” на Българската работническа партия (комунисти). Въпреки че не е член, Вапцаров е ръководител на Соболевата акция в Разложко, след която отново е интерниран, но този път в Своге.

Друга важна дейност, с която се занимава, е ръководство на Съюза на механиците и защита на правата на работниците. Но заради връзката си с Централния комитет на БРП на 4 март 1942 година, домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. На 23 юли е осъден на смърт, при предсмъртното си свиждане, Вапцаров дава на съпругата си Бойка стихотворенията „Прощално” и „Борбата е безмилостно жестока”. Още същата вечер е разстрелян.

Стихотворенията на Вапцаров са преведени на повече от 30 езика.