Водици

Водици

В нощта срещу Йордановден небето ще отвори порти за всеки вярваш с дух смирен,


на Господа да се помоли и всяка искрена молба ще се изпълни,


ако на празника в студената вода след Кръста дори и мислено се хвърлиш



Водици


Йордановден и Ивановден – на 6 и 7 януари – имат свое значение  и богата обредност в българската народна култура.
Вече са минали първите дни от новата година, но според народните вярвания светът все още е в преход от завършилата година към предстоящата. Приключилият жизнен цикъл е изчерпил силите на земята, небето и човека. Възцарил се е космически хаос. От него ще се роди наново животът и ще започне новият годишен кръговрат.

Този преход от стария към новия жизнен цикъл започва от Коледа.  За  да се възродят светът и хората трябва да се пречистят от демоничните сили, властвали през прехода от старата към новата година. Този период е наричан “мръсни” или “некръстени” дни. Той продължава чак, докато природата и човекът се пречистят обредно, за да приемат отново светото кръщение.

Тази смесица между древни митологични представи и християнска символика е в основата на фолклорните празници “Зимни Водици”, които се сливат по време и ритуали с двата църковни празника Йордановден и Ивановден – на 6 и 7 януари. Общото народно название “водици” идва от основната роля на водата в празничните обреди през тези два дни. Чрез тях се извършва обредно пречистване с вода и свето кръщение – както на хората, така и на целия обкръжаващ ги свят. Едва тогава Вселената и човечеството постигат отново хармония и започва новият годишен жизнен цикъл.

jordanovden

Въпреки студа, на Йордановден млади мъже с ентусиазъм скачат в ледените реки и езера след хвърления в тях кръст. Поверието е, че който пръв намери и извади кръста от водата, ще се радва на добро здраве и сила през новата година.

Има поверие, че в нощта срещу Йордановден – 6 януари, водата във всички реки, извори, езера спира за миг неподвижна, за да се пречисти. И после добива голяма очистителна сила. Християнизираната версия е, че водата се пречиства и освещава, когато в нея се потопи кръст. В някои райони това се прави в деня преди Йордановден, който наричат “Попова Коледа” или “Водокръст”, т.е. кръщаване на водата. Другаде водосветът се извършва след утринната литургия на Йордановден.

Има поверие, че ако по време на обреда замръзне потопеният във вода кръст или чимширената китка, с която свещеникът поръсва хората с осветената вода, това предвещава здраве за всички и голямо плодородие през новата година. Същото “обещание” носи и студеното, но сухо време на този ден, според традиционното вярване. На места свещеникът освещава само малко вода в котле. Другаде попът хвърля своя кръст направо в река или езеро. И въпреки студа, млади мъже с ентусиазъм скачат в ледените реки и езера след хвърления в тях кръст. Поверието е, че който пръв намери и извади кръста от водата, ще се радва на добро здраве и сила през новата година. Някога са вярвали, че ако болни се изкъпят в осветените води, ще намерят изцеление. Има обичай на този ден да се къпят и всички млади мъже - ергени или наскоро оженени. Затова наричат този празник още “мъжки Водици”.

И на следващия ден – Ивановден - къпането с ледената вода продължава. Но този път ергените се опитват да окъпят и момите, а кумовете къпят младоженците и малките момиченца. Затова наричат празника също и “женски Водици”. Осветената вода има силата да пречиства не само хората. Обредно се измива на този ден и палешникът на ралото, за да се ражда бяла пшеница и голям берекет през новия земеделски сезон.

Жизненият кръговрат започва пак отначало в този пречистен, осветен и благословен чрез обредите човешки свят и възцарена космическа хармония.

Пред „мълчана” вода заставали и по-възрастните представители на общността. Подобен обичай извършвали в нощта срещу Богоявление или Водици, както народът ни нарича празника. В полунощ семейството се събирало около „мълчаната” вода. Всеки се измивал с нея и изричал най-силното си желание, завършвайки с възклицанието: „Да бъде!”. Така водата се превръщала в „наречена”. С част от нея жените замесвали хляб, който след това разпределяли между участниците в ритуала.

***

Как го обясних на мои приятели, които не са българи. В красив съд се слага вода. Наричат се желания. След това съдът се изнася на терасата, а на сутринта се измиват очите с него.

 

снимки - заглавна - вода в Балкана, парк Джендема, личен архив

2 снимка - Йордановден в Калофер - източникhttp://gecata-bg.com/my-photos.php

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.