Туве Янсон

April 2nd, 20141:53 am @

0


Туве Янсон

Туве Янсон (Tove Jansson) е финландска писателка, която пише на шведски. Родена е в Хелзинки на 9.08.1914 г. в творческо семейство. Завършва илюстрация и живопис. Известна е повече с детските си произведения (серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г. – това са семейство скандинавски троли), въпреки че публикува и голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации.

Илюстрирала е и шведския превод на „Хобитът“ на Дж.Р.Р.Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Детските книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Авторката е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

През 2014 г. „Походът на книгите“ е свързан и с нейните детски книги и 100 години от рождението й.

Туве Янсон

„Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая”.

„Трябва да се успокоя малко. В противен случай ще избухна от щастие”.

„Никога не можеш да си съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”.

„Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.

„Беше особено добра вечер да започнеш книга”.

„Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света”.

„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.

„Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна”.

„Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни”.

„Човек трябва да използва нощта”.

„Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои”.

„Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва. А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо”.

„За известно време мислеше да бъде болна, но впоследствие тя си промени решението”.

„София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа”.

„Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът”.

„Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.”

„Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи”.

„Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно”.

 

Автопортрет с мумините, 1957 г. ©Moomin Characters™

Автопортрет с мумините, 1957 г. ©Moomin Characters™

Изложба посветена на Туве Янсон

В галерия “София” на Столична библиотека 3 – 15 април 2014 г. има изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Туве Янсон (1914 – 2001 г.).

Изложбата “Туве Янсон – Живот и творчество”, организирана съвместно от Столична библиотека и Посолството на Финландия в България, ще представи кариерата на финландката като художник, илюстратор, карикатурист, автор на книги, създател и автор на мумините и техните приключения.