Валери Петров

April 22nd, 20142:23 pm @

0


Валери Петров

Валери Петров

(псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач (известен с преводите на Шекспир) Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му – д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му – Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии.

Валери Петров почина на 27 август 2014 г. на 94-годишна възраст след инсулт. .

Валери Петров учи в италианското училище в София. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио “София”, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. “Фронтовак”). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. “Стършел”. Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство “Български писател”, народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003).
Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. “Ученически подем”. През 1938 г. излиза от печат първата му книга “Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: “Палечко”, “На път”, “Ювенес дум сумус”, “Край синьото море”, “Тавански спомен” и стихотворния цикъл “Нежности”. Автор на цикъл стихотворения “Стари неща малко по новому”, “Стихотворения”, поемата “В меката есен”, пътеписа “Книга за Китай”, пиесата “Когато розите танцуват”, сатирични стихотворения и поеми “На смях”, “Бяла приказка” , “Копче за сън”, “Пет приказки” и др. Пише сценарии на игралните филми: “Точка първа” (1956), “На малкия остров” (1958), “Слънцето и сянката” (1962), “Рицар без броня” (1966), на няколко киноновели и анимационни филми.

Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков. Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата “Христо Г. Данов” за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда “Св. Паисий Хилендарски” (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за “Пет приказки” (1988).
Валери Петров е сред най-обичаните поети, писатели, преводачи и сценаристи за поколенията от средата на ХХ век до днес.

Валери Петров бе академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.

През 2013 година той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП – за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Тази година той получи медал “Иван Вазов” на Съюза на българските писатели

valeri petrov

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

ЗА ЩАСТИЕТО

И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив –
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: – До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
– Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?