Велчова завера

April 21st, 201411:46 am @

0


Велчова завера

Велчовата завера

е въстание през 1835 г., за освобождението на България, организирано град В. Търново.

След завръщането си от чужбина през 1834 г. заможният търговец Велчо Атанасов – Джамджията започва организирането на въоръжено въстание. Той привлича около себе си Никола Гайтанджията , Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковския манастир – отец Сергий, и учителя Андон Никопит. В подготовката на въстанието активно се включват и дейци основно от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово. Търновските съзаклятници начело с Велчо Атанасов установяват тесни връзки с Георги Мамарчев, комендант на Силистра под руско командване.

manastir plakovo

Плаковският манастир „Св. Пророк Илия” е основан по времето на цар Иван Асен II.

На заседанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците изработват план за провеждане на въстание, което трябва да бъде обявено на Великден през април1835 г. Под предлог, че събира работници за поправка на разрушената варненска крепост от последната руско-турска война, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в околностите на Търново около 2000 души. Предвождани от Георги Мамарчев, те трябвало да превземат града и да провъзгласят Велчо Атанасов за КнязТърновски и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.

pametnik velcnova zavera

Паметник в град Велико Търново, пред хотел Янтра, посветен на въстанивто Велчова завера, открит на 05.05.1935 г.

За нещастие еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство. В тежко сражение с турците в Плаковския манастир, където участвали и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността, Велчо Атанасов е заловен и обесен. Георги Мамарчев е изпратен вЦариград, където като руски поданик е освободен и заточен на остров Самос, където умира през 1846 г.

Малък брой въстаници се измъкнали от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, били разбити до село Средни колиби, Еленско, всички били избити освен игумена Сергей като духовно лице.

През 1835 г. търновци са вярвали, че България може да се освободи, и изтъквали примера на Гърция и Сърбия. Историческият спомен от въстанието на Асен и Петър, реализирано в различна епоха, е подхранвал надеждите на българите от Търновско за успех.

снимка – паметна плоча в Плаковския манастир