Мълчалив поход на живота

June 5th, 201411:19 am @

1


Мълчалив поход на живота

Мечтите ни (Не трябва да) умират размазани на пешеходната пътека. Никой не е защитен. Нито ние самите, нито децата ни, всички деца… за да не се случва повече

Родителски организации организират

„Мълчалив поход на живота”

Кога – 11 часа на 7 юни

Къде – в цялата страна

След смъртта на 4-годишния Паоло, който беше блъснат в пешеходна зона от джип в Стара Загора. Те настояват за Незабавни промени в Наказателния кодекс за адекватни наказания за убийствата на пътя, завишаване на санкциите за нарушителите на Закона за движение по пътищата, по-добър контрол, както и обезопасяване на пътните зони около училища, детски градини, детски площадки и спирките.

“Всички сме дълбоко потресени от нелепата загуба на 4-годишния Паоло, зверски прегазен в пешеходна зона в центъра на Стара Загора. Решихме да изразим своя гняв, своя протест и нежелание да продължаваме да живеем в страх за децата си”, пишат в апела си родителите.

Шествията ще започнат в 11 часа на 7 юни, събота в няколко града в страната:

София – площад “Народно събрание”

Стара Загора – шествие, което започва от сградата на Общината до ъгъла на бул.Цар Симеон Велики и ул.Кольо Ганчев – лобното място, където беше убит 4-годишния Паоло

Варна – шествие, което започва от сградата на Общината до Съдебната палата

Пловдив – шествието започва от началото на малката главна ул. “Райко Даскалов” пред БНБ и свършва на площад “Централен”

Бургас – площада пред Общината

Разград – Общински културен център

Банско – площад Централен

Инициативата е на Сдружение “Зачатие” и Фондация “Искам бебе”, към които се присъединяват Фондация “Нашите недоносени деца”, Сдружение “Настоящи и бъдещи майки”, Българска асоциация на пострадалите при катастрофи и Фондация “Безопасни улици от Валя”, Националното движение “Червена пътека за Валя”.

 paolo 1

Паоло и вирусът на безхаберието

автор Лора Симеонова, публикувано вестник Стандарт

Мечтите у нас умират, размазани на тротоара. Като 4-годишния Паоло от Стара Загора. По-страшно е от антична трагедия. 16 г. чакан. Дошъл по чудо на Благовещение. 4 г. гледан като принц. И брутално изтръгнат от живота – пред очите на родителите си! И от камък да си, прекършеното му колело ще ти преобърне душичката. Толкова е страшно, че ти иде да наругаеш даже Бог. Но дали неведомите пътища Господни пратиха ангелчето Паоло на небето?

Не виждам Божия пръст в тази трагедия. А само изкривената мутра на безхаберието. Тя се хили зад всеки бял ковчег, над който ридаем. А само от началото на тази година им изгубихме бройката. Пускаме по една сълза, кръстим се и тайничко въздъхваме: “Добре, че този път кървавия данък не плати моето дете!”. До следващия некролог, от който се усмихва хлапе.

Много е лесно сега да разпънем на кръст и да убием с камъни “баровеца с джипа” Георги Сапунджиев. Изрод, който дава газ в пешеходна зона и премазва мечтите и бъдещето на едно семейство. Павето в лицето на шофьора убиец обаче рикошира и в нашата глава. Нека, който никога не е минавал на червено, не е “черпил кафе” катаджия и не е паркирал на тротоара, пръв хвърли камък по него. Истината е, че всички ние газим Паоло, като газим закона. Там, където днес се издига могила от цветя и плюшени играчки, само за месец са написани 30 акта – половината от тях сигурно са на родители, пробвали да “минат метър”, прибирайки детето си от училище. Сега там ще забият колчета – както направиха на окъпаната с кръвта на Съни спирка на “Цариградско шосе” преди година. Но колко бодлива тел ни трябва, за да се опазим от собственото си безхаберие?

Нека Сапунджиев лежи 10 г. в затвора. Няма справедлива присъда, която да утеши родителите на Паоло. Нито тъмница, която да изчисти греха и съвестта на шофьора убиец. Нека изгние в затвора, ако това ще ни отрезви. Но надали. Защото дори Темида сега да реши с едната ръка да посече Сапунджиев, с другата потупва по рамото джигита Боскос, който преди седмица помете автобусна спирка в Пловдив със 100 км/ч. И докато Пловдив събира кръв и пари, за да проходи 15-годишната Катя, той си лежи у дома в Гърция. Нищо, че има актове за 700 лв. от незаконни гонки у нас. Ако някой българин реши да се прави на мъж по гръцките пътища, ще го одрусат 1500 евро, ще му свалят номерата и ще тича пеш до най-близката поща да си плати глобата като поп. На нас обаче децата не са ни скъпи. Безброй майки в черно плакаха по телевизията, безчет министри се снимаха с тях, а една отиде чак депутат в парламента, за да бори войната по пътищата. Какво ли й е сега, когато се налага да спасява кворума вместо децата по пътищата?

Затова бягат българите. Не за няколко стотака отгоре. Не защото на Запад е рай или политиците им са по-честни от нашите. Просто там има ред. А редът е застраховка. Макар и минимална – гаранция, че няма да сгазят мечтите и бъдещето ти на пешеходната пътека. И от себе си бягаме през Терминал 2. От вируса на безхаберието, който върлува от жълтите павета, до последното кално гето. Затова отвъд границата БГ джигитът е кротко агънце, а хитрецът на дребно – примерен гражданин.

Ваксината? Не чакайте да ни я бие властта. В момента тя не вижда по-далеч от пъпа си, драпайки да се задържи на върха. Държавата не са Орешарски, Сергей, Бойко и Местан. Ние сме. Затова другия път просто не давайте газ на червено. Или, като чуете, че някой комшия пребива системно 7-годишната си дъщеря, не злорадствайте, а звъннете на социалните – утре може да е късно. В противен случай прокобата няма да свърши с Паоло. И благата вест вечно ще се изражда в скръбна вест.