Рей Бредбъри

June 5th, 20147:19 pm @

0


Рей Бредбъри

Рей Бредбъри

Ние имаме едно задължение – да бъдем щастливи

Той си тръгна на 5 юни 2012 г. в тази нощ светът стана по-беден с десет милиона добри дела.

Бредбъри е един от най-великите съвременни писатели – автор на знаменитата антология  „451° по Фаренхайт“. Мъдър разказвач и мечтател за междузвездни пътувания. Приемат го за автора пробудил интереса към научната фантастика и фентъзи.

Но той ще остане и писателят на лятото, подарил на всеки от нас по чаша „Вино от глухарчета“ Вдъхновена от книгата вино от глухарчета не съм направила още, но мед от глухарчета – да.

Бредбъри ще остане завинаги дете в очакване на чудо и вълшебник, който може да го направи.

puhche

–       Любов е когато някой може да върне човека в теб.

–       Когато живееш заедно с някой човек, той не се променя и на йота. Вие се изумявате от настъпилите с него промени, само ако се разделите за дълго, за години

–       Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.

–       Отвори широко очи, живей така жадно, сякаш ще умреш след 10 секунди. Старай се да видиш света. Светът е по-прекрасен от всяка мечта, произведена в някой завод и заплатена с пари. Не проси гаранция, не търси покой – такъв звяр няма на света

–       Злото има само една сила – тази, с която го даряваме ние самите

–       Този, който е престанал да се удивява, той е престанал да обича – приеми, че и живот няма в теб, а в който няма живот – той приеми, че вече е в гроба

–       Не е важно какво точно правиш, важно е да се докосваш до него, да променяш формата, да става различно от това, което е било преди, да остава е него частица от теб самия. В това е разликата между човека, който просто коси тревата на поляната и истинския градинар

–       Любов – това е когато искаш да преживееш с някого и четирите сезона на годината. Когато искаш да тичаш с някого от пролетната буря под разцъфтелия люляков храст, а през лятото да берете ягоди и да се къпете в реката. През есента заедно да приготвяте сладко и да притваряте вечерта прозорците от студа. През зимата да му помагаш да се пребори с настинката и дългите вечери.

–       Аз съм простото и най-голямо щастие на света – аз бях жив

–      Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш. — от „451 градуса по Фаренхайт“

–     Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш.

–      Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.

–     Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.

–       Разбра, че всички хора са така; че всеки човек в себе си е сам. — „Вино от глухарчета“

–       У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи – за извор на основни истини, а себе си – за пророци.”

–       Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото

–       Не се страхувам от машините. Не мисля, че роботите са ни превзели. Мисля, че хората, които си играят с играчки, са ни превзели. И ако не им вземем играчките от ръцете, сме глупаци

–       Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш

–       Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят

–       Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре

–       Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман на сериозно

–       Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу

–       Трябва да се движим във вселената. Човечеството трябва да се спасява само. Трябва да избягаме от опасността на войната и политиката. Трябва да станем космонавти, да „отидем” във Вселената и сами да намерим Бог

–       Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, обикалящи с кибрити за тази цел в ръцете

–       Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някой в леглото и да направиш бебе? Хайде, глупаво е!

–       Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно

–       Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам че съм един от тях.

–       Ние всички трябва да бъдем еднакви. Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички ще са щастливи защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които трябва да се мерят. И така! Книгата е заредена пушка в дома на съседа ти. Изгори я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли! Кой знае коя ще бъде следващата жертва на начетените и мислещи хора?

Искам любовта ви да бъде голяма. Не искам да сте сноби. Правете всичко, което обичате. При това с чувство за забавление. Писането не е сериозна работа. То е радост и празнуване. Трябва да се забавлявате с него. Не обръщайте внимание на авторите, които казват: “О, Боже мой, какво дума? О, Исусе…” Това да върви по дяволите. Така не става. Ако имате внезапно секване на музата си за писане, значи е очевидно, че правите нещо погрешно. Тогава по средата на писането умът спира и казва: “Това е.” Вашето подсъзнание подсказва: “Аз не те обичам вече. Ти пишеш за неща, за които не ми пука”. Тогава се държиш политически или социално ангажирано, пишеш за неща, които ще са от полза. И това да върви по дяволите. Аз не пиша неща, които да са от полза за света. Започнах, за да ми е адски много забавно.
Не съм работил и един ден в живота си. Радостта от писането ме е движила ден след ден, година след година. Искам да ми завиждате – на мен и радостта ми. Излезте днес оттук и се запитайте: “Щастлив ли съм?”. И ако вие се имате за писател и сте блокирали, можете да излекувате това още веднага, като спрете да пишете каквото и да е и се заемете с нещо друго. Избрали сте си грешното поприще.