Амос Оз

July 1st, 20147:29 pm @

0


Амос Оз

Амос Оз

Амос Оз е може би най-известния израелски писател. Журналист, професор по литература, преподвател, съосновател на пацифисткото движение „Мир сега“.

Книгите му са издадени на български от издателство Милениум „История за любов и мрак”, „Черната кутия”, „Познание за жена” и „Как да излекуваме фанатик”, „Животът и смъртта в рими”.   Книгата, която бих ви препоръчала е „Познаниеза жена“

amos oz

Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна.  Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно…

„За да наложиш демокрация, първо трябва да създадеш и развиеш гражданско общество. Отчаянието и чувството за безпомощност са най-големите врагове на гражданското общество, следователно и на демокрацията.

“Представи си, например, какво точно става в седем и десет в една лятна вечер в Йерусалим. Червеният кехлибар на залеза докосва планинските хребети. Последните слънчеви лъчи размиват очертанията на улиците и сякаш събличат каменните им одежди. Откъм сухите дерета приижда звукът на арабските зурни, протяжен вой отвъд радостта и тъгата, сякаш планината с приспивна песен подканя огромните си телеса да поемат своя път към съня. Или какво става два часа по-късно, когато звездите увиснат над пустинята и силуетите на минаретата щръкнат насред сгушените арабски къщурки. Пръстите ти усещат грубата тъкан на тапицерията, а отвън, пред прозореца, маслиновото дърво сияе в сребърно, благодарно на нощната лампа в стаята, която му дарява щедро част от своята светлина, и за момент границата между връхчетата на пръстите ти и материята под тях изчезва и докосващият е докосван, и е самото докосване. Хлябът в ръката ти, лъжичката за чай, чашата, простите, лишени от дар-слово вещи внезапно засияват с някаква крехка, изначална светлина, идваща сякаш от душата ти и на свой ред озаряваща я. Радостта от това просто да бъдеш забулва всичко с мистерията на нещата, които са съществували още от преди сътворяването на познанието”. От “Черната кутия”

Котката никога не се сприятелява с този, който не е способен да я хареса. Котките никога досега не са сбъркали с хората

„Ето каква е моята идея за Ордена на чаената лъжичка. Според мен, ако човек стане свидетел на голямо бедствие, да кажем, пожар, пред себе си има три принципни възможности.

Първата: бягайте надалече, колкото се може по-бързо, и оставете бавните да изгорят.
Втората: напишете гневно писмо до главния редактор на вашия вестник и настоявайте отговорните за пожара хора да бъдат незабавно уволнени.
Третата: донесете кофа с вода и я излейте върху пламъците; ако не намерите кофа, вземете чаша, ако нямате чаша, използвайте чаена лъжичка – чаени лъжички има навсякъде. Да, знам, чаената лъжичка е малка, а пожарът – огромен, но ние сме милиони и всеки разполага с чаена лъжичка. Призовавам хората, които споделят мнението ми, да не бягат, нито да пишат писма; по-добре да действат, макар и с чаена лъжичка, да тръгнат по улиците с малка чаена лъжичка на ревера, за да се разпознаваме, да знаем, че сме заедно, в едно братство, в един орден, наречен Ордена на чаената лъжичка.
Такава е моята философия накратко – или, ако щете, в чаена лъжичка”.