Артуро Граф

July 2nd, 20146:21 pm @

0


Артуро Граф

Артуро Граф

Известен поет и филолог, роден в Атина през 1848 г. Професор в университета в Торино по сравнителна филология и италианска литература от 1882 г.

В съвременната италианска поезия се явява най-яркия изразител на песимизма.

Най-ярките му произведения са „Medusa“ (1879 г.), „Dopo il tramonto“ и поредица критични етюди в „Nuova Antologia“

Доколкото негови цитати се използват често и са актуални, събрахме някои от тях.

arturo graf

– Най-големият приятел и най-големият враг на човека е неговото въображение.

– Вдъхновението съществува, но трябва да те открие докато работиш.

– Ако искаш да чуеш как душата ти пее, позволи на мълчанието да владее около теб.

– Който е станал майстор в изкуството, той без всякакъв за себе си ущърб може да забрави за правилата.

– Заблужденията на великите умове са по-поучителни, отколкото правилните съждения на нищожните мозъци.

– Оригиналността е самотата на ума.

– Невежеството нямаше да е невежество, ако не си въобразяваше, че стои по-високо от знанията.

– В човешките дела по-добре се ориентира не този, който е живял повече, а онзи, който е наблюдавал повече.

– Не се доверявай на този, който сам на никого не се доверява.

– Лицето на спящия разкрива много от онова, което лицето на бодърсващия притаява.

– Този, който не е способен да хвърли предизвикателство към ненавистта и да застане над насмешките, никога няма да извърши нещо велико.

– Колко беден е този, който няма нищо друго, освен пари.

– Беззащитен е, който се поддава на ласкателство.

– Най-опасните врагове са тези, от които човек не се и надява да се защити.

– В действителност старостта започва от онзи момент, когато човек изгуби способността си да се учи.

– Ако хората няма с какво да се похвалят, те се хвалят със своите нещастия.

– Цивилизацията е ужасно растение, което не расте и не цъфти, докато не го полеят със сълзи и кръв.