“Изневяра” новата книга на Коелю

July 16th, 20142:46 pm @

0


“Изневяра” новата книга на Коелю

“Изневяра” новата книга на Коелю

 Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис.

Героинята от новия роман на Паулу Коелю „Изневяра“ е журналистка, на 31, богата и добре омъжена, и въпреки че живее в днешна Швейцария с нейните банки, шоколади и неприлично дълголетие, понякога има усещането, че всичко е зад гърба й. Светът й е по протестантски подреден, но едно интервю подпалва приспивното му спокойствие. Интервю с известен писател, който й казва: „Нямам ни най-малък интерес да бъда щастлив. Предпочитам да живея със страст, което е опасно, защото никога не знаеш какво ще се случи в следващия момент.”

Сигурно много жени ще се разпознаят в Линда, защото все повече хора си дават сметка, че животът само в зоната на комфорта прилича на… живот в отвъдното – светло, прекрасно и безстрастно. И търсят начина да напуснат зоната, дори за кратко – като се качат на Еверест, като пътешестват екзотично или изневерят. По-несмелите го правят с книги и филми – за секс, за пътешествия, и да – за най-голямото приключение в човешкия живот – за любов.

Книгата ще излезе по книжарниците на 18 юли от ИК „Обсидиан“. Преводът е на Вера Киркова-Жекова

 Paulo Coelho Adultery

 

 

 

Предлагаме ви интервю с Куелю, предоставено от бразилското издателство „Sextante“

Защо избрахте изневярата за тема на новия си роман?

–          Аз съм в постоянен контакт с моите читатели благодарение на социалните мрежи и започнах да чета все повече коментари за депресиите. Отначало мислех да подготвя просто една публикация по темата и, тъй като във форумите можеш да си анонимен, карах хората да ми споделят повече за проблемите си. За моя изненада те не ми говореха за болестта, а за измяната. Не бях си го и помислял, но водейки по-обстойни разговори, разбрах, че темата е благодатна. Точно тогава, макар и все още подсъзнателно, у мен започна да се заражда идеята за книга.

Как точно проучвахте темата?

–          Когато влизах във форумите, в които се коментираше изневярата, аз не бях писателят. Отъждествявах се ту с жена, ту с мъж, ту с човека, който изневерява, ту с човека, на когото изневеряват. Така установих колко сложно и объркано е всичко в главите на хората. Изводът, до който достигнах, е, че те накрая се чувстват много наранени и се разделят. Като мнозина после съжаляват за това. Разбрах, че доста от случаите са свързани с кризите в брака, и реших да разработя сюжета на „Изневяра“ около онова, което ми се стори най-интересно. Написах книгата, сякаш беше готова в главата ми.

Какво беше усещането да пишете в първо лице, поставяйки се на мястото на жена?

–          Аз често постъпвам така. Вече написах „Единайсет минути“, сякаш съм проститутка, а „Край река Пиедра седнах и заплаках“ сякаш съм жената, която търси своя любим. Свързвам се и се сливам с определени герои по такъв начин, че ми е трудно да се разгранича от тях, докато пиша книгата си.

За да си отговори на многото въпроси, главната героиня минава през редица изпитания. Предателството може ли да бъде път към щастието?

–          Първо трябва да се даде дефиниция на думата „предателство“. Със сигурност то не е моят път към щастието. Пътят към щастието е да се проумее, че бракът не е нещо статично. Той е динамичен и непрекъснато се променя. Може някой мъж да е женен за една жена повече от десет години и да си въобразява, че е същата, каквато е била преди десет години, но тя не е. Тази жена се е променила, а и той самият се е променил. Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис.

Кое е препъникамъкът във връзката между двама души?

–          Това е опитът да се „вампиризира“ тази връзка. Някой да реши, че може да я запази все същата завинаги. Ако си с някого, то е от любов – никой не може да ти го налага. Нито обществото, нито децата. Трябва да бъдеш с някого, защото това внася радост в живота ти. Без тази радост ще ти е трудно да продължиш напред. Изключително важно е да се проумее, че на връзките трябва да се гледа като на едно голямо предизвикателство.

Любовта всичко ли може да прости?

–          Да. И най-големият пример за това е Исус Христос – прошката го спасява. Много е важно да се разбере същността на прошката. В една здрава връзка любовта може да прости всичко. Не казвам да приеме всичко, а да прости. Това очевидно включва и конфликти. Конфликтите са нормални и дори препоръчителни. Противно на онова, което се вижда на пръв поглед, те поддържат връзката жива. Аз самият съм женен от 34 години и до днес продължаваме да разговаряме и да обсъждаме всичко. Разбира се, че имаме трудни моменти, но продължаваме напред.

Съгласен ли сте с израза: „Сърцето не страда от това, което не вижда.“

–          Не. Онова, което очите не виждат, сърцето усеща още по-силно. Хората явно искат да се заблуждават. Но е глупаво извинение. Да пазиш една тайна и да криеш нещо е доста по-трудно, отколкото да си искрен и позитивен.