Фредерик Бегбеде

August 21st, 20149:25 am @

0


Фредерик Бегбеде

Фредерик Бегбеде

 Фредерик Бегбеде (Frédéric Beigbeder) е френски писател роден на 21 септември 1965 г.

Бегбеде е завършил политически науки, маркетинг, журналистикаи комуникации. Работил е като копирайтър в рекламна агенция, литературен критик в телевизията, директор на издателство… написал десетина книги.

Големия си удар Бегбеде прави през 2000 г. с “9.99 лв.” (на френски 9.99 франка) – безпощадна сатира на рекламния бизнес. А с успеха на едноименния филм, екранизиран от Ян Кунен идва и голямата популярност.

През януари 2008-а Бегбеде е задържан от полицията – мъртвопиян, смъркал кокаин от предния капак на автомобила си.

Докато е в ареста, започва да пише наум следващата си книга. “Френски роман” излезе през 2009 г. и спечели литературната награда “Рьонодо”.

На български може да се намерят книгите „9.99 лв.“ (роман), „Любовта трае три години“ (роман), „Разкази под екстази“ (разкази), „Windows on the world / Прозорци към света“ (роман), „Мемоари на един откачен младеж“ (роман), „Романтичният егоист“ (роман), „Почивка в кома“ (роман), „Първа равносметка след апокалипсиса“ (роман), „Помощ, простете“ (роман).

Frédéric Beigbede 1

  • Сега много жени смятат, че луксът в любовта е пътуване до Барбадос. А според мен луксът в любовта е тя да оцелее. Това е лукс, който малко двойки си позволяват. Много повече са онези, които пътуват до Барбадос.
  • Всичко е временно: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж — край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти. …Всичко е временно и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш.
  • Всичко трябва да се преустрои. Всичко да се реорганизира в това общество. Днес онези, които имат пари, нямат време, а онези, които имат време, нямат пари. Да се спасиш от работата е толкова трудно, колкото и да се спасиш от безработицата. Безделникът е обществен враг номер едно. Хората биват поробвани чрез парите: те жертват свободата си, за да могат да си плащат данъците.
  • Когато човек е беден, поне си мисли, че мангизите могат да оправят всичко. Ала когато си богат, не можеш да си кажеш, че всичко ще се уреди с още една спортна кола, чифт обуща за дванадесет бона или ако преспиш с още една манекенка. Когато си богат, нямаш вече никакво оправдание. Затова и всички милиардери са на антидепресанти: те не са в състояние да накарат вече никого да мечтае, дори и себе си.
  • От раждането до смъртта животът ни е включен на автопилот и трябва нечовешка смелост, за да промениш курса. На 20 години си въобразявах, че зная всичко за живота. На 30 разбрах, че не зная нищо. Прекарал бях десет години в учене на всичко онова, което в последствие трябва да отучвам.
  • Животът е поредица от сцени, които се развиват сред едни и същи декори, с почти същите действащи лица и чийто следващ епизод очакваш с нетърпение, белязано от известно затъпяване.
  • Каква е разликата между това да обичаш и да се преструваш,че обичаш, при положение че успееш да излъжеш самия себе си.
  • Удоволствието си има предимство: за разлика от щастието то съществува.
  • И преди всичко да привлече върху себе си всички най-идиотски опасности, особено когато е облачно. Декадансът не е само търсене на изкупление, а преди всичко начин на живот.
  • В крайна сметка има много други начини човек да се бори с действителността, освен да изпада всяка нощ в кома… В смисъл по-опасни начини.
  • Да заминеш – ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят.
  • В живота има само една голяма любов, всички преди нея са подготвителен етап, а всички след нея – опит за връщане на изгубеното; голямата любов е сега или никога.
  • Нямаме право да бягаме от щастието. Повечето хора не са имали нашия късмет. Когато им е приятно заедно, не се влюбват. Когато са влюбени не си пасват в леглото. Или пък когато са добре в леглото, след това нямат какво да си кажат. Ние си имаме всичко, освен че нямаме нищо, понеже не сме заедно