Кръстовден

September 14th, 201410:58 am @

0


Кръстовден

На 14 септември Българската православна църква почита един от най-големите християнски празници

Въздвижение на Светия Кръст Господен,

известен сред народа като Кръстовден

На този ден вярващите отдават почитта си към кръста като символ на християнството и като знак на любов и победа над злото.

В народните представи Кръстовден бележи края на лятото и настъпването на есента.

Кръстовден е празник на градовете Силистра и Бяла Слатина и община Шабла.

krystovden vera

Бъдете благословенни със здраве и късмет!
Вера Милева, пита за Кръстовден

Кръстова гора

Стотици вярвящи от цялата страна се събират по традиция, край манастира “Света Троица” в местността “Кръстова гора”, за да отбележат празника. Водени от поверието, че мястото има целебна сила и необикновено силна енергия много хора изкарват нощта на поляните около манастира.

Каква е легендата, свързана с Родопския връх?

krystova gora

Историята разказва, че на това място е заровена частица от Кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос. След като император Константин Велики намира Кръста той бил разделен на три части – едната остава в Йерусалим, другата в Рим, а третата в Константинопол. Когато Константинопол е превзет от турците те вземат като военне трофей и това парче от Кръста Господен. Тогава монасите от Бачковския манастир дават много злато и го откупуват. Но тъй като навремето Бачковската света обител е била най – богата в България, често е била опожарявана и разграбвана. Затова се взема решение частицата от Кръста Господен да бъде преместена в манастира на Кръстова гора, който е бил подчинен на Бачковския. И когато манастирът на Кръстова гора е осквернен, а монасите избити, те успяват да заровят това парче някъде в тази местност. От 1989 година на Кръстова гора започва да се служи нощна служба и оттогава там се стичат многохиляден народ.

В подножието на върха с огромния кръст, символ на мястото, има изградени 12 параклиса, в които вярващите също палят свещи и се молят за здраве.

 Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен

Кръстът се е превърнал в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха след страданията и разпятието на спасителя. Олицетворение на жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него „С това ще победиш“. Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и да влезе тържествено в Рим. Там той приел и християнството.
Изненадана от знамението императрицата – майка Елена, предприела пътуване до Ерусалим, за да открие Христовия кръст. На мястото – Голгота тя намерила езически храм и три кръста. Разпознала Христовия, когато доближила до него болно дете, което оздравяло на мига. Елена наредила кръстът да бъде издигнат отново, а езическият храм да бъде разрушен. Заради това ново издигане на светинята празникът  се нарича „Въздвижение на честния кръст“.

Традиции за Кръстовден

В народната традиция празникът се нарича Кръстовден не само заради „честния кръст“, но и защото се вярва, че тогава „денят и нощта се кръстосват“, което ще рече, че стават равни по времетраене.
На този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват. Мъжете трябва да пазят кръста си от измръзване, а жените кръстосват, зариват, загърлят цветята в градината. Както на Симеонов ден, така и на Кръстовден, в някои райони се поставя началото на есеннаттовден оран и сеитба, а другаде пък наричат празника „Гроздоберник“, защото се дава начало на брането на грозде и правенето на вино.

grozdober
На много места се организират общоселски сборове. Колят се курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
В Тракия – Казанлък, Пазарджик, Пловдив се организират подобия на кукерски игри наричани джамал или камила. Вместо цар както при кукерите се прави камила и група маскирани младежи минават от къща на къща, като във всеки двор камилата скача лудо и накрая ляга на земята уморена. Стопанката я плиска с вода, поръсва я с жито или царевица и чак тогава животното се изправя. Камиларите „бръснат“ с дървени сабии стопанина, „удрят“ с тояги членовете на семейството, „прескачат“ момите, момците, децата, за да са здрави и силни. Домакините черпят с топла пита. Всички камилари се събират на обща трапеза, която въпреки поста позволява яденето на кокошка, баница и тиква, а тържеството завършва с къпане на участниците.

Именници на този ден са: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.