Карлос Кастанеда

October 12th, 20149:45 am @

0


Карлос Кастанеда

Карлос Кастанеда (25.12.1925 – 27.04.1998) на испански: Carlos César Salvador Aranha Castañeda е американски писател, социолог и антрополог. Роден в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. Автор е на поредица книги с мистично съдържание. В повечето от своите книги описва учението си при индианския магьосник Дон Хуан Матус.

Идеи от книгите на Кастанеда

Вътрешно мълчание – състояние, в което липсват мисли, породени от егото.

Сънуване – способността да възприемаме и навлизаме в други реалности или т.нар. второ внимание по време на сън – чрез нашето енергийно или с физическото тяло.

Будно сънуване – способността да възприемаме и да действаме в ежедневието, или първото внимание.

Рекапитулация – преглед на събития от нашия живот с цел припомняне на елементите, конструиращи случката и възстановяване на енергията, която сме загубили и която сме поели по времето на ситуацията.

Енергийно тяло – сияйна сфера с размери приблизителни на физическото тяло, която е свързана с физическото чрез т.нар. събирателна точка, която е разположена на една ръка разстояние зад плешките на физическото тяло.

Събирателна точка – мястото, където възниква възприятието.

Неорганични същества – същества, които притежават съзнание (следователно живот – според гледната точка на магьосниците) без да са организми. Те обитават свят, паралелен на нашия. Хората са представители на другия основен тип съзнание – органичното.

Кастанеда

Цитати на Кастанеда

–  Безполезно е да губиш целия си живот в един единствен път, особено ако той няма сърце. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце.

– Знаем, че нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с не­възможни хора, имащи власт.

–  Не обяснявай прекалено много. Във всяко обяснение се крие извинение за собствени недостатъци и надеждата, че тези, които те слушат, ще бъдат добри и ще ти простят.

–  За да извлече максимално всичко от живота, човек трябва да умее да се променя. За съжаление, това е много трудно и промените стават много бавно. На мнозина им отнема години. Но най-трудното е да пожелаеш истински да се промениш.

– Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

– Никога и на никого не се сърдя. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни. Отдавна не чувствам нищо подобно.

– Винаги си длъжен да помниш, че пътят е само път. Ако сърцето ти казва, че не трябва да вървиш по него, то не бива да се задържаш там при никакви обстоятелства.

–  За да осъзнаеш реалността, която е типична за друг, първо трябва да се освободиш от собствената си реалност.

– Постъпвай като в сън. Действай смело и не търси оправдания.

–  Главното препятствие за повечето хора е вътрешният диалог. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става възможно. И най-невероятното е постижимо.

– Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.

–  Хората по правило не си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от живота си всичко, което поискат. По всяко време. Мигновено.

–  Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността! Какъв парадокс за твоя разум!

– Единственият, истински мъдър съветник, който имаме е смъртта. Всеки път, когато чувстваш, че си на ръба на пропастта, попитай смъртта си така ли е. И твоята смърт ще ти отговори, че грешиш, че освен нейното докосване, нищо друго няма значение. Твоята смърт ще ти каже: „Но, нали аз все още не съм те докоснала!”

– Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност – обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!

– Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.

–  Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.

–  Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.

– Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.

…единствено достойнство (на човека – бел. моя) е да се пази жива паметта на всяко нещо, което е оказало влияние над него и чийто единствен начин да каже “благодаря” и “довиждане” е чрез това магнетическо действие – да сбере в своето мълчание всяко нещо, което е обичал. (…) Когато я няма собствена важност, тогава има само чувства. “Активнана страна а безкрайността”

– Постъпвай така, като че ли това, което се случва, е сън. Действай смело и не търси оправдания.

~ Не обяснявай твърде много. Когато ти обясняваш защо не можеш да направиш това или онова, всъщност ти се извиняваш за недостатъците си, надявайки се че тези, които те слушат ще са добри и ще ти простят.

~ За да извлече от живота максималното, човек трябва да умее да се променя. Най-трудно е да вземеш решение да се промениш.

~ Аз никога на никого не се сърдя. Нито един човек не може да направи нещо, което да заслужава моята реакция. Сърдиш се на хората, когато чувстваш че постъпките им са важни. Нищо подобно отдавна не чувствам.