Карлос Кастанеда

October 12th, 20149:45 am @

0


Карлос Кастанеда

Карлос Кастанеда

Карлос Кастанеда (25.12.1925 – 27.04.1998) на испански: Carlos César Salvador Aranha Castañeda е американски писател, социолог и антрополог. Роден в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. Автор е на поредица книги с мистично съдържание. В повечето от своите книги описва учението си при индианския магьосник Дон Хуан Матус.

Идеи от книгите на Кастанеда

Вътрешно мълчание – състояние, в което липсват мисли, породени от егото.

Сънуване – способността да възприемаме и навлизаме в други реалности или т.нар. второ внимание по време на сън – чрез нашето енергийно или с физическото тяло.

Будно сънуване – способността да възприемаме и да действаме в ежедневието, или първото внимание.

Рекапитулация – преглед на събития от нашия живот с цел припомняне на елементите, конструиращи случката и възстановяване на енергията, която сме загубили и която сме поели по времето на ситуацията.

Енергийно тяло – сияйна сфера с размери приблизителни на физическото тяло, която е свързана с физическото чрез т.нар. събирателна точка, която е разположена на една ръка разстояние зад плешките на физическото тяло.

Събирателна точка – мястото, където възниква възприятието.

Неорганични същества – същества, които притежават съзнание (следователно живот – според гледната точка на магьосниците) без да са организми. Те обитават свят, паралелен на нашия. Хората са представители на другия основен тип съзнание – органичното.

Кастанеда

Цитати на Кастанеда

–  Безполезно е да губиш целия си живот в един единствен път, особено ако той няма сърце. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце.

– Знаем, че нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с не­възможни хора, имащи власт.

–  Не обяснявай прекалено много. Във всяко обяснение се крие извинение за собствени недостатъци и надеждата, че тези, които те слушат, ще бъдат добри и ще ти простят.

–  За да извлече максимално всичко от живота, човек трябва да умее да се променя. За съжаление, това е много трудно и промените стават много бавно. На мнозина им отнема години. Но най-трудното е да пожелаеш истински да се промениш.

– Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

– Никога и на никого не се сърдя. Нито един човек не би могъл да направи каквото и да е, заслужаващо такава реакция от моя страна. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни. Отдавна не чувствам нищо подобно.

– Винаги си длъжен да помниш, че пътят е само път. Ако сърцето ти казва, че не трябва да вървиш по него, то не бива да се задържаш там при никакви обстоятелства.

–  За да осъзнаеш реалността, която е типична за друг, първо трябва да се освободиш от собствената си реалност.

– Постъпвай като в сън. Действай смело и не търси оправдания.

–  Главното препятствие за повечето хора е вътрешният диалог. Това е ключът към всичко. Когато човек се научи да му затваря устата, всичко става възможно. И най-невероятното е постижимо.

– Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.

–  Хората по правило не си дават сметка, че във всеки момент могат да изхвърлят от живота си всичко, което поискат. По всяко време. Мигновено.

–  Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността! Какъв парадокс за твоя разум!

– Единственият, истински мъдър съветник, който имаме е смъртта. Всеки път, когато чувстваш, че си на ръба на пропастта, попитай смъртта си така ли е. И твоята смърт ще ти отговори, че грешиш, че освен нейното докосване, нищо друго няма значение. Твоята смърт ще ти каже: „Но, нали аз все още не съм те докоснала!”

– Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност – обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!

– Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.

–  Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.

–  Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.

– Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.

…единствено достойнство (на човека – бел. моя) е да се пази жива паметта на всяко нещо, което е оказало влияние над него и чийто единствен начин да каже “благодаря” и “довиждане” е чрез това магнетическо действие – да сбере в своето мълчание всяко нещо, което е обичал. (…) Когато я няма собствена важност, тогава има само чувства. “Активнана страна а безкрайността”