Мечо Пух

October 14th, 201410:49 am @

0


Мечо Пух

Мечо Пух

„Мечо Пух” е една от най-популярните  книги за деца. Мечо Пух е един от най-любимите детски герои. Нейн автор е Алън Милн и тя е първата от поредицата истории за плюшеното мече Мечо Пух, Кристофър Робин и техните приятели от Голямата гора.

Издадена е на 14 октомври 1926 г. и постига незабавен успех както в Европа, така и в САЩ. Продажбите ѝ надскачат всички рекорди в рамките на две години след първата ѝ поява. Приема се еднакво добре от деца и възрастни, преведена е на много езици.

Алан Милн, бащата на Мечо Пух

 mecho puh 1

–       Прасчо: Как се пише “любов”?
Мечо Пух: “Любовта не се пише, тя се усеща.”

–        “Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Все някой ден ще стигнем там, където искаме да бъдем.”

–       “Нещата, които ме правят различен са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм.”

–       “Ако ще живееш до 100 години, аз искам да живея с година по-малко, за да не се налага да бъда без теб и един ден.”

–       “Мисля, че сънуваме, за да не се налага да сме далеч един от друг дълго. Ако сме постоянно в сънищата си, можем да бъдем заедно през цялото време.”
–       “Не можеш вечно да стоиш в твоето си ъгълче в гората и да чакаш другите да дойдат при теб. Понякога се налага ти да идеш при тях.”

–        “Кажи, че никога няма да ме забравиш, защото ако кажеш противното, никога няма да си тръгна”.

–       Малко загриженост и малко внимание към другите, правят света по-различен”.

–       “Понякога най-малките неща заемат най-голямо място в сърцето ти.”

–       “Ден без приятел до теб е като гърне без капчица мед на дъното.”

–       “Ако някога дойде ден, в който не можем да бъдем заедно, запази ме в сърцето си. Ще остана там завинаги.”

–       “Преди вярвах във вечността… но тя е прекалено хубава, за да е истина.”

–       “За любовта трябва да отстъпиш няколко крачки назад, за да можеш да направиш място за щастието на човека, който обичаш.”

–       “Всеки ден прекаран с теб ми е любим. Затова днес е новият ми най-любим ден.”

–       “Колко съм щастлив да имам нещо, с което е непосилно да се сбогуваш.”

mecho puh zakuska

Един хубав зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато вдигна глава, видя наблизо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, дълбоко замислен. Когато Прасчо му се обади, той пак продължи да крачи, втренчен в снега.

— Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде ситръгнал?

— На лов — каза Пух.

— На лов за какво?

— По следите съм на нещо — каза Пух тайнствено.

— Следи на какво? — приближи се Прасчо.

— И аз това се питам: какво ли ще е?

— И как мислиш да си отговориш?

— Ще трябва да се срещна с това животно — каза Мечо Пух. — Погледни тук! — и той показа снега пред себе си. — Какво виждаш?

— Следи! — каза Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка?

— Може би — каза Пух. — Понякога е, а понякога не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи!

Така си е, в следите от лапи наистина никога не можеш да си сигурен. А когато си едно толкова малко и глупаво мое мече, както с любов казва за Пух самият Кристофър Робин, никога не си сигурен не само в следите от лапи, но и в други неща. Предимно страшни – като пчели или липсата на приятели наоколо. Понякога, разбира се, страшното е муслон, понякога е пътя към Северния полюс-колюс, понякога е Тигър, който иначе не е страшен, а Верен-приятел-на-Мечето, с други думи – страхотиите са най-различни.

От всички обаче най-страшно си остава опасението дали някога случайно няма да пропуснеш времето за нещо малко? Има се предвид времето за нещо малко за похапване – на мед, но и не само. Това опасение те гложди почти непрекъснато и тъй като никога не знаеш кога е точното време за целта, оставяш часовника отдавна спрял на най-подходящия момент – някъде към 11 без 5. Така си гарантираш, че винаги, щом го погледнеш, ще уцелиш момента