Цар Самуил

October 1st, 20149:57 pm @

0


Цар Самуил

Цар Самуил

десет века над безразличието и забравата

Едва ли има по-трагична история за владетел като тази на цар Самуил. Историята мълчи за датата на неговото раждане. Датата на неговата смърт е ясна – 6 октомври, когато вижда ослепените войници.

На 6 октомври 2014 г. се изпълва цяло хилядолетие от смъртта на една от най-ярките личности в нашата история. Величавият и трагичен образ на цар Самуил трайно е заел своето съкровено място в съзнанието на поколения българи.

 

Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун (996) и убива дук Григорий (миниатюра от Манасиевата хроника)

Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун (996) и убива дук Григорий (миниатюра от Манасиевата хроника)

Битката при село Ключ

Развръзката на войната идва на 29 юли 1014 година. Решен да спре непрекъснатите нападения на византийците, Самуил построява мощна преградна стена-дема при днешното село Ключ,тъй като армиите на Василий II се очаква да минат от там. Василий II прави много опити да превземе стената, но с неуспех и загуби на много бойци. Войските на Византия са готови да се оттеглят, когато пълководецът Никифор Ксифий намира таен път и заобикаля стената, нападайки българите в тил. Византийските хроники съобщават, че ромеите нанасят решително поражение и пленяват 14 или 15 хиляди български войници, които са ослепени и на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Гледката на ослепената армия поразила Самуил и довела до преждевременната му смърт на 6 октомври същата година.

В израз на благодарност за това му деяние Василий II по-късно е удостоен от византийците с прозвището „Българоубиец“ (гръцки: Βουλγαροκτόνος).

Какво знаем за цар Самуил, какво не знаем за него, какво трябва да помним от бурната му биография, какво е премълчано от житието му, кой е той – цар на България или „македонски” владетел…
Един византийски автор от далечния XIII в., се е оказал изключително прав, без дори да е подозирал това – фразата му за „… онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите…” е напълно валидна и днес. Ако се замислим, именно в това се състои най-величавата победа на цар Самуил – не толкова и не само над неговия безпощаден противник Василий II Българоубиец, а над безразличието и забравата.
samuil smyrt

На тези, които да научат повече за този славен владетел препоръчваме трилогията на

Димитър Талев „Самуил – цар български“, за написването на която авторът използва редица исторически източници с цел да защити българската история и произход на монарха.

През 2014 г. излезе книгата „Векът на цар Самуил“ (ИК „Изток Запад“)  на проф. д-р Пламен Павлов, в която се проследява продължилата близо век борба на българите за отстояване на държавната им независимост. Борба, водена от цар Самуил.

Времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие – от излизането му на историческата сцена през 969-976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040-1041) и Георги Войтех (1072). С изследването си „Векът на цар Самуил“ проф. д-р Пламен Павлов си поставя за цел да припомни „най-важните акценти на епохата, нейните признати, но и забравени герои и събития“, да проследи детайлно и задълбочено събитията от последните десетилетия на Първото българско царство. Изследването включва обширна библиография и богат илюстративен материал – книгата започва с управлението на царете Петър и Борис II. Акценти са отслабването на държавата, отношенията с унгарците и византийците, както и нападенията на киевския княз Светослав. Обърнато е специално внимание на управлението на комитопулите и заставането им начело на българската държава. В детайли е разгледано управлението на Самуил и сблъсъкът с Византия по времето на Василий II. Авторът обръща внимание и на наследниците на Самуил и настъпването на края на Първото българско царство.

През 1969 г. от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос на остров Св. Ахил в Малкото Преспанско езеро са открити  останките на цар Самуил с тези на сина му Гаврил Радомир и племенника му Иван Владислав.. Трите каменни саркофага и до днес може да се видят на острова при останките от средновековната православна базилика от времето, когато островът е бил българска територия.

“От 6 г. гръцката страна е заявила готовност да предаде останките на цар Самуил и плащаницата му, като срещу тях иска да получи византийски патриаршески свитъци. Някога те са се пазели в манастир в днешна Северна Гърция, но са пренесени от Богдан Филов в България по време на Втората световна война, за да не бъдат унищожени. Това не са български реликви, защото в тях се описва церемониалът на византийската църква, и стойността им за нас не може да се сравнява с тази на костите на цар Самуил”,категоричен е д-р Врабевски.

Мястото където може да бъдат положение е криптата на Ал Невски.