Международен ден за информираност относно заекването

October 21st, 20149:00 pm @

0


Международен ден за информираност относно заекването

Да говориш. Да общуваш. Има хора, за които това естествено желание и потребност всеки път е изпитание, преодоляване и успех… или провал. Това са хората със заекване. Обикновено човекът, който е срещу тях, се чувства не по-малко притеснен от незнанието как да се държи, как да помогне, за да потръгне разговорът

Фактите: Увеличава се броят на децата с тежки комуникативни нарушения. 20,5% от децата в предучилищна възраст и 14% от начална училищна възраст имат проблеми с говора. Най-много от децата са с дислекции (проблеми в звукопроизношението), следват тези с недоразвита реч и заекване, както и със специфични нарушения в способността за учене.

Точна статистика за заекващите хора у нас няма. Смята се, че са около 70 хиляди, т.е. далеч под един процент от населението. Но това е само бройката на тези, които са декларирали наличието на своя проблем. Преобладаващата част избягват да се афишират.

„Нашата визия е за общество, в което заекващите хора не се срамуват и не изпитват вина заради заекването си. Общество, което приема хората, които заекват, такива, каквито са – хора като всички останали, заслужаващи уважение и внимание”, пише в сайта на Сдружението за инициативи по заекването (СИЗ), основано през 1992 г.

Какво не знаем за общуването с човек, който има такъв проблем?

„Основното, което се изпуска от очи, е, че човекът насреща се опитва да помогне, като несъзнателно довършва думичките или изречението вместо заекващия – казва в интервю за БНР Ивелин Шапков, доскорошен председател на Сдружението. – Но това не се препоръчва, защото притеснява говорещия. Добре е той да бъде оставен да се изкаже, за да се почувства спокоен и постепенно да преодолее запъването. Най-важното е да сме търпеливи и да „отпуснем” малко повече време на заекващия. Да не забравяме, че този проблем най-често се появява пред непознати, а сред приятели заекването се тушира. Най-стресиращи за нас са разговорите по телефона, добавя г-н Шапков, когато нямаш визуална връзка и не можеш да усетиш реакцията на събеседника.”

Особено тежък е периодът на детството, училището, когато говорният дефект на малчугана предизвиква спонтанен смях, а често и подигравки сред съучениците, споделя преживяното Цветана Димитрова, друг член на Сдружението, лингвист по образование.

zaekvane

На 22-ри октомври се отбелязва Международният ден за информираност относно заекването, на който обръщаме внимание на усилията на общността на хората, които заекват, техните близки, говорните и други терапевти, да променят обществените нагласи относно заекването и да намалят негативните представи и дискриминацията, с които хората, които заекват, се сблъскват.

Какво е заекването?

Заекването е разстройство на речта, което засяга 1% от световното население, като 20% от децата преминават през такъв етап в развитието си и при тях съществува сериозен риск от развитие на хронично заекване в зряла възраст.

Изследванията и информираността относно заекването все още не са на достатъчно високо ниво, а неразбирането на проблема и дискриминацията и спрямо децата, и спрямо възрастните, които заекват, могат да доведат до социална изолация, негативно отношение и липса на достъп до образование и до пазара на труда.

По случай 22 октомври ние, от Сдружението за инициативи по заекването, бихме искали да припомним правата и задълженията на хората, които заекват. Списъкът е изграден въз основа на списък, съставен по време на 17-ата среща на американската Национална асоциация на заекващите в Чикаго, Илинойс, и допълнен на Третия световен конгрес на Международната асоциация за гладка реч в Ниборг, Дания.

Заекващите имат следните права:

Правото да заекват или да говорят гладко до степента, в която са способни или която си изберат.

Правото да общуват и да бъдат изслушвани независимо от степента на заекването си.

Правото към тях да се отнасят с уважение и да се зачита достойнството им от другите хора, групи, институции и медиите, независимо от степента на заекването.

Правото да се възползват от всички права, указани със закони или наредби, които важат и за гражданите, които не заекват.

Правото да бъдат информирани за терапевтични програми, включително за оценките за възможност за успех, провал или повторно появяване на проблема.

Правото да отстраняват несправедливостите при установена неспособност да се провежда терапия съгласно закона.

Правото да получават терапия, отговаряща на специфичните им нужди, от професионалисти, обучени да терапевтират заекване и свързаните с него проблеми.

Правото да избират и да участват в терапия, да избират да не се подлагат на терапия или да сменят терапията или терапевта без неудобство.

Заекващите имат следните задължения:

Задължението да разбират, че слушателите или участниците в разговора може да не са информирани за заекването и неговите последици или може да имат различна гледна точка относно заекването.

Задължението да различават онези реакции на слушателите или участниците в разговора, които са резултат от липса на информираност или познания (изненада или коментар), от реакции, които са резултат от липса на уважение (присмех, дискриминация).

Задължението да информират слушателите или участниците в разговора, ако им е необходимо повече време, за да се изкажат.

Задължението да подпомагат, когато е възможно, публичното обучение за заекването и неговите последици, особености и слабости.

Задължението да възприемат и да се отнасят с хората, които имат различия или проблеми, с уважение и да зачитат достойнството им.