Притча за вълка

November 13th, 20146:29 pm @

1


Притча за вълка

Притча за вълка

Според народните вярвания вълкът не е божие създание, дяволът го е създал, за да подражава на Господ, но колкото и да се мъчил, не можал да му вдъхне душа и да го съживи.

Бог отишъл на гости на дявола, за да провери с какви нечестиви дела се е захванал, а дяволът, тъй като искал да се похвали, че и той може да създава живинки, наредил на вълка: „Стани и захапи бога за крака!”

Вълкът не помръднал. Бог го погледнал и рекъл: „Стани и захапи врага ми за крака!” Вълкът скочил и захапал дявола, оттогава насам дяволът е куц.

Тръгнал си Господ, а вълкът ходи подире му и го пита: как да живее сега, с какво да се храни.

Господ, нали се грижи за всички, решил и за вълка да се погрижи, и наредил, че овчарите подред ще го хранят, всеки ще му заделя по едно агне от стадото си и наистина тъй се хранил вълкът дълго време. Веднъж бог отишъл да варди едно стадо, защото изпратил овчаря му за вода. Дошъл вълкът и бог му посочил едно болно шиле, обаче на вълка то не се харесало и се спуснал да си хване най-хубавия овен. Ядосал се Господ, свалил ръкавиците си и ги хвърлил по вълка, а те се превърнали на кучета и го подгонили. Оттогава за вълка настъпили тежки времена: сам вече трябвало да си краде месото, а когато не успее, търпи и 40 дни пост, като залъгва стомаха си с по някоя шумка.

volk 1

>Като създание на дявола, вълкът е осмислен от българите като символ на зимата и смъртта, на мрака и дивата природа. Смята се, че е много лаком и може да издави цяло стадо наведнъж. Обаче Господ и за това се е погрижил, като е наредил устата му да не бъде всякога отворена, в някои дни и часове челюстите му са здраво сключени и тогава вълкът може само да обикаля стадото, но си отива гладен. Вълкът не може да вижда надалече, нито да си обръща главата и да види какво има зад него. Може да подуши овце само по вятъра, затова във ветровито време овчарите карат стадата си срещу вятъра.

Вярва се, че вълчицата ражда само веднъж в живота си – толкова вълчета, колкото са месниците, неделите от Коледа до Месни заговезни, когато е позволено да се яде месо. Овчарите много се радват, когато постите започват отрано и са особено загрижени в години, когато Великден се пада късно през пролетта, защото вълците през тази година ще се намножат. Вълчицата обаче не може да зачене, докато не яде кучешко месо, затова, когато наближи времето за чифтосване, женските се събират на глутница и обикалят около кошарите, за да си хванат и разкъсат някое псе. Вълчицата е особено хитра и предпазлива майка, тя ражда близо до някое село или кошара, но когато роди, ходи да ловува надалече, за да не събуди подозрения. Докато носи плячка на малките, вълчицата не прави диря, намира начин да си заличава следите.