Добри Войников

November 13th, 20141:22 am @

0


Добри Войников

Добри Войников

Добри Войников (22 ноември 1833 г. – 27 март 1878 г.) e един от прочутите ни възрожденци – педагог, автор на пиеси, пръв български режисьор. На него дължим творби, които, макар и написани преди много години, сякаш отразяват процеси в сегашната ни действителност.

Voynikov

Уредничката на къщата-музей „Добри Войников” в родния му град Шумен Нора Марчева разказва в интервю за БНР:

„Войников е роден през 1833 г. и живее във времето, когато Шумен е център на българската музикална и театрална култура. Знаем, че по време на Унгарската революция /1848-1849 г./ доста унгарски и полски емигранти идват в България, в Шумен. И тук под ръководството на унгарския музикант Михай Шафран през 1851 г. се създава първият български оркестър. В него по-късно свири и Войников, а след това става негов диригент. Всъщност, той е и първият български диригент.”

През 1856 година именно в Шумен се играе и първото театрално представление у нас – побългарената от гръцки комедия „Михал Мишкоед”, подготвена от Сава Доброплодни. Същата година се открива едно от първите български читалища в България – „Свети Архангел Михаил”. На неговата сцена по-късно се поставят историческите драми на Добри Войников. В Шумен възниква и едно от първите светски училища у нас. В него преподават известни възрожденци като Стефан Изворски, Сава Филаретов, а след години и самият Войников. Така че по време на Възраждането в града съществува благодатна духовна атмосфера, която оказва влияние върху развитието на надарения българин.
„Той е личност с многостранни интереси и с много успехи в различни области на нашия културен живот – продължава Нора Марчева. – Трудно е да го определим с една дума, защото той е и драматург, и музикант, и учител, и народен будител. Завършва френски лицей в Цариград, след което се завръща в Шумен и става учител в мъжкото класно училище. За краткия си живот до своята смърт през 1878 г. той оставя изключително духовно богатство. Автор е на 20 книги, написал е много музикални композиции, създател е на първия ученически хор и оркестър. Освен това, внася редица новости в образователното дело на града и е един от основателите на Българската академия на науките. Добри Войников е и фолклорист, диалектолог. Участва в борбата за църковна независимост и в Освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Налагало му се е да работи при тежки условия, но въпреки това създава забележително книжовно, музикално и литературно богатство, защото е носел родолюбието в себе си.”

Трябва да се отбележи неговото авторство и на едни от първите български учебници – „Кратка българска граматика”, Сборник от разни съчинения, Кратка българска история, Ръководство по словесност и други.

Войников има два периода на учителстване. Единият е от 1858 до 1864 г. в Шумен. После се установява в Браила, където учителства до 1875 г. По това време там има огромна българска колония от просветители и революционери, така че той попада в една нужна нему среда. Именно в Браила през 1866 г. се поставя неговата първа пиеса „Стоян войвода”, която е и първата българска историческа драма и се играе с изключителен успех. Следват „Райна княгиня”, „Покръщението на Преславския двор” и др. Впрочем, на едно от представленията на „Райна Княгиня” на сцената на Националния театър в Букурещ присъства и румънският крал Карол І. Доволен от играта на нашите актьори, той прави подарък на Войников –една златна игла за вратовръзка с рубини, сапфири и диаманти, която днес се съхранява у един от родствениците на Войников.

„Криворазбраната цивилизация” 1

„Едно от най-известните произведения на Войников и най-значимото, е

„Криворазбраната цивилизация”

Пиесата е изключително актуална, защото проблемите в нея са значими и в съвремието. Затова и до днес „Криворазбраната цивилизация” се поставя на театралната сцена, на някои места под формата на мюзикъл, с много голям успех. Преди пет години, когато се честваше 175 години от рождението на Войников, Шуменският драматичен театър постави тази негова комедия. В нея той просто изпреварва времето, в което е живял, не само с отношението си към европейската култура, но и с разбирането, че тази култура трябва да е част от духовния свят на българина.”

Добри Войников пише тази комедия през 1871 година в Букурещ. С елегантното оръжие на сатирата той воюва срещу некадърното привнасяне на чужди моди и нрави в българската действителност. Последните дни от живота си Войников прекарва в манастира „Св.св. Петър и Павел” в Лясковец. Там той е директор на приют за деца-сираци.