Света Варвара

December 4th, 20146:36 pm @

0


Света Варвара

На 4 декември християните почитат паметта на Света Великомъченица Варвара. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата.

В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които не са имали време да се покаят и причестят. В някои райони на България Света Варвара е считана за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка и хората я наричат “Баба Шарка”. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Трапеза за Св. Варвара
За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч “Баба Шарка”, се правят погачи – намазани със мед, варят се варива и раздават за здраве!

sv Varvara trapeza

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали “Баба Шарка”. Жените месели и раздавали за здраве “къпани” питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и “баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за “баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. В някои краища Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета. Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят “за баба Шарка”. За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: “Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”.

sv-varvara-2

Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 или 306 г. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември.

В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят. Света Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник от Илиопол (Мала Азия). Последното проучване на богослова Венцислав Каравълчев обаче показва, че Св. Варвара е родена в с. Елешница- Разложко (Югозападна България), което в древността също се е наричало Илиопол. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение. Скоро момичето трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения. След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. На заплахите на управителя тя отговорила: “Славя моя Бог и съм готова да стана жертва за Неговото име…! Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи.

В някои части на света Варвара се почита като покровителка на военните. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.

***

Клонките на Света Варвара

На някои места по света съществува обичая да се отрязват клонки, обикновено от плодно дърво: череша, ябълка, праскова, но също и от кестен, бъз, люляк, бреза, върба и др. и да се поставят във ваза с вода. До Рождество Христово клонките напъпват, а често се разлистват и цъфтят. Тази традиция е свързана с преданието за света Варвара, красива и мъдра девойка. Тя посещавала група млади християни, които въпреки преследванията от императора се събирали тайно. Там Варвара се запознала с Евангелието и поискала да стане християнка. За да я откъсне от християнството, баща й, който бил езичник, я затворил в кула, опитвал с мъчения да я накара да се откаже от вярата си, но от всичко това девойката ставала все по-силна в нея. Затова той предал дъщеря си на римския управител. По пътя към затвора на дрехата й се закачила клонка от дървото, покрай което минала. Варвара я натопила в съд с вода и в деня, в който била осъдена на смърт, клончето разцъфнало.