Ритуали за здраве

January 13th, 20152:04 am @

0


Ритуали за здраве

Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват” – казва народът ни. И още: „Здравето е най-големият имот.” За да придобият това безценно благо, българите са установили цяла поредица от ритуали и празници. Някои от тях се изпълняват и до днес – преди всичко от любов към традицията. Но и с вярата, че ако не помогнат наистина, то със сигурност няма да навредят. На 10 февруари е денят на Свети Харалампий – православен светец, умрял мъченически за своята вяра. Според народната митология, той е повелител на всички болести. Ще ви разкажем за обредните практики на този ден, както и за връзката на празника с други народни обичаи.

Харалампий, Хараланпей, Араланбей, Чуминден – така наричат празника в различните области на страната. До началото на ХХ век той бил широко разпространен в Североизточна България, Тракия, Родопската област, както и в селищата около планините Рила и Пирин. В някои от селата се изпълнява и до днес. „Араланпей прекадява земята” – казвали някога за светеца. Така тя се затопля и вече може да се обработва. Най-важната роля, която има Свети Харалампий, е властта му над болестите. Той „държи на болките юздите”. А най-страховитата сред тях е чумата. Затова нея светецът e завързал с девет синджира. В много от старинните икони Свети Харалампий е изобразен според тази представа – да усмирява чумата. А тя е стара, грозна, гърбава жена, с мръсна разрошена коса. Според народната митология, ужасната болест се родила на Атанасовден (18.01). Тръгнала да ходи по света, но Свети Харалампий я оковал и така я усмирил. Съществува и друг вариант, според който братята – светци Андон и Атанас успели да се разправят с ужасната старица. Ето защо и днес в някои селища на Антоновден (17.01) се извършват ритуали, идентични с отбелязването на празника на Свети Харалампий.

Във фолклорната терминология „леля”, дори умалителното „леличка” е синоним на болестта. Всъщност с тайни имена се назовават всички човешки страдания. В народните приказки и легенди те са невидими същества, които живеят накрай свят – там, където обитават орисници и самодиви. Там, където са палатите на слънцето. С малки изключения имат женски образ. Болестите нямат божествен произход, според народа ни. Но идват и си отиват изцяло по божията воля. Затова в празниците, които им устройвали хората, нямало и следа от враждебно отношение. Поднасяли им любимите ястия, подготвяли специални дарове, за да ги умилостивят. Наричали ги с човешки имена – не само, за да ги предразположат, но и за да не назовават дори с дума нежеланите „гости”.

medeni pitki

За Св.В.М. Харалампей по традиция се замесват питки, които се намазват с мед и посипват с орехи, за здраве на семейството и близките. Споделям моите, които от бързане не се получиха перфектни, но са наречени от сърце и душа. Магдалена Малоир

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Содена питка с мед и орехи

Рано сутринта на Свети Харалампий се меси хляб – голяма пита или три по-малки. След това се отнася мед и масло в църквата. Счита се, че светецът е покровител и на пчеларите. След службата свещеникът освещава храните. През това време хлябът вече е изпечен. Намазват го с меда, на някои места го поръсват и с орехи, „за да са сладки и медени болестите”. Този ритуален хляб се раздава на съседите за здраве. Останалата част от меда се пази за лекарство през цялата година. Същото се отнася и за осветеното масло. В някои родопски села домакинята извършвала следния ритуал – на излизане от къщи, носейки хляба за раздаване, тя оставяла вратата отворена. Навън започвала да вика болестите като ги наричала с тайните им имена. „Излизайте, ще ви дам пита.” В някои части на страната съществувал обичай да се ходи извън селището и там да се оставя хляб, вино и различни храни. А също – нова кърпа, сапун, гребен и вода. „Като ги види чумата, тя ще се залиса – ще започне да си мие косите, да ги сплита. А като се нахрани и напие, ще забрави за какво е дошла и ще се върне обратно.”

По традиция в дена на Свети Харалампий, покоровител на пчеларите, се освещава меда, произведен миналата година. Той се поставя на маси, подредени във формата на кръст. Снимка Георги Георгиев

По традиция в дена на Свети Харалампий, покоровител на пчеларите, се освещава меда, произведен миналата година. Той се поставя на маси, подредени във формата на кръст. Снимка Георги Георгиев

Както на повечето празници, посветени на здравето, на 10 февруари се извършвало ритуално почистване на дома. Хората вярвали, че заедно с мръсотията, изхвърлят навън всички болести. В чест на Свети Харалампий, през този ден не бивало да се работи. Особено строга била забраната за женските дейности, свързани с дома и ръкоделието. Слагали празнична трапеза, на която всички изричали само добри думи. Любопитно е, че традицията да се раздават медени питки придружава и други празници. За омилостивяване на болестите, както и за здраве на всички, обредни хлябове се раздавали и на Антоновден, който в календара предшества Свети Харалампий, на Младенци – на 9 март, и още редица други.

Използван архив на БНР