Млечният път

May 25th, 20156:17 pm @

1


Млечният път

На 25 май почитателите на “Пътеводител на галактическия стопаджия”  “The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy”.отбелязват Деня на хавлиената кърпа – едно от най-полезните неща във Вселената според култовата книга на британския писател Дъглас Адамс. По този повод в. “Дейли експрес” публикува няколко

Любопитни факта за Млечния път

1 Диаметърът на галактиката Млечен път е най-малко 100 000 светлинни години.

2 Формата на Млечния път наподобява огромна спирала.

3 Пълното завъртане на галактиката около центъра й се осъществява за около 200 милиона години.

4 Според изчисленията броят на звездите в Млечния път варира между 100 милиарда и 400 милиарда.

5 Галилео Галилей пръв доказва през 1610 г., че галактиката Млечен път е съставена от множество звезди.

6 Римляните са наричали галактиката “млечен път”, а гърците “млечен кръг”. И двете понятия се отнасят за бледата бяла ивица, която може да се види в нощното небе.

7 Около 1380 г. поетът и писател Джефри Чосър, известен като бащата на английската литература, споменава галактиката Млечен път в своя поема.

8 След около 5 милиарда години Млечният път ще се сблъска с галактиката Андромеда.

9 Шоколадовият десерт “Milky Way” (“Млечен път”), създаден през 1923 г., не е кръстен на галактиката, а на популярен по това време млечен шейк.

10 Първият Ден на хавлиената кърпа е отбелязан на 25 май 2001 г. – две седмици след смъртта на писателя Дъглас Адамс.

milky way

 

Във Вселената звездите идифузните мъглявини (светли и тъмни) образуват гигантски звездни системи, които се наричат галактики. Нашата Галактика, към която принадлежи нашето Слънце със своята планетна система, е образувана от около 150 милиарда звезди. Тя има спирална структура. Формата й наподобява двойно изпъкнала леща. Диаметърът на Галактиката е приблизително 100 000 св. г., а дебелината й (в централната част) — 10 000 св. г. Слънцето се намира на 30 000 св. г. от ядрото на галактиката.

Нашата Галактика се върти около своя център в посока на часовниковата стрелка, ако се гледа от Северния й полюс, който се намира в съзвездието Косите на Вероника. Слънцето със скорост 220 км/сек прави една обиколка около центъра на галактиката за 200 милиона години (галактическа или космическа година).

Съществуването на Млечния път на небесната сфера се дължи на обстоятелството, че далечните звезди от нашата галактика не могат да се виждат с просто око поотделно и затова се получава тази Млечнобяла ивица, която опасва цялата небесна сфера. С телескоп обаче се вижда, че „облаците“ на Млечния път са образувани от отделни звезди.

Облакообразната структура на Млечния път (наблюдаваните по-ярки и по-тъмни „облаци“ в него) се дължи преди всичко на това, че звездите в нашата Галактика не са равномерно разпределени (на места в нея те са „по-нагъсто“, а на места — „по-нарядко“). Но само с този факт не може да се обясни наблюдаваната структура на Млечния път. Съществена роля за тази структура играят и многобройните тъмни мъглявини от поглъщаща материя с различни размери и форма, с които е особено богата нашата Галактика. Самото разделяне на Млечния път на два „ръкава“ (в съзвездието Лебед) се дължи на тъмна мъглявина. Тъмна мъглявина закрива и ядрото на нашата Галактика и затова то не се наблюдава нито с просто око, нито с телескоп, колкото и голям да е той. Но, както вече отбелязахме, ядрото на нашата галактика се фотографира в инфрачервени лъчи и се „наблюдава“ с радиотелескоп

Легенди за Млечният път

През ясните и особено безлунните нощи на юли, август и септември привлича погледа на всеки млечнобялата ивица, която опасва небосвода. Като река се разлива тя по небето. На места „тече“ спокойно, в тясно корито, и изведнъж „се разлива“ и разширява. Ярки „облаци“ се сменят с по-бледи, сякаш огромни вълни бушуват в небесната река. На едно място тя се разделя на два ръкава, които отново се съединяват в една широка, млечнобяла река, която „тече“ по небесната сфера. Това е МЛЕЧНИЯТ ПЪТ[1]. Той преминава през съзвездията Единорог, Малко куче, Орион, Близнаци, Бик, Колар, Персей, Жираф, Касиопея, Андромеда, Цефей, Гущер, Лебед, Лира, Стрела, Орел, Щит, Стрелец, Змиеносец, Южна корона, Скорпион, Прав ъгъл, Вълк, Южен триъгълник, Центавър, Пергел, Южен кръст, Муха, Кораб, Корабни платна и Кормило.

Млечният път е привлякъл погледа на хората още в най-дълбока древност. В митологията на древните гърци за него се разказва следното.

В деня на раждането на Херкулес Зевс, зарадван, че най-красивата смъртна жена Алкмена му е родила син, предопределил той да стане най-прославеният герой на Гърция. За да придобие синът му Херкулес божествена сила и да бъде непобедим, Зевс заповядал на пратеника на боговете бог Хермес да вземе Херкулес и да го донесе на Олимп, за да бъде закърмен от великата богиня Хера.

С бързината на мисълта литнал на крилатите си сандали бог Хермес. Незабелязан от никого, взел току-що родения Херкулес и го донесъл на Олимп. Богиня Хера била заспала под една отрупана с цвят магнолия. Тихо пристъпил до нея бог Херглес и оставил на гърдите й малкия Херкулес. Жадно започнал той да суче божественото й мляко…, но богинята се събудила. С гняв и ярост Хера отблъснала Херкулес, когото намразила още преди да се роди. Божественото й мляко се разляло от гърдите й и потекло като река по небето. Така се образувал Млечният път (галактиката, галаксията)[2].

Нашият народ нарича Млечния път с името Кумовата слама или просто Сламата. За нея съществува следната легенда.

През една люта зима, когато дебел сняг затрупал всичко, на един сиромах човек се свършила храната за воловете. Ден и нощ си биел главата той отгде да вземе малко слама да им даде, за да не измрат от глад…

В една студена, тъмна нощ той взел един кош и отишъл у кръстника си, който имал много камари слама. Предпазливо напълнил коша си със слама той я тихичко си тръгнал. В тъмната нощ той не видял, че кошът бил продънен. Като вървял с коша на гърба си към дома, сламата падала сламка по сламка от продънения кош и образувала диря след него. Като дошъл у дома си — що да види!? — В коша не останала нито една сламка.

Когато се съмнало, кръстникът отишъл да наскубе слама от камарата, за да нахрани добитъка си, и видял, че през нощта някой е откраднал слама. Тръгнал по дирята от разпръснатата слама и стигнал в къщата на кумеца си. Извикал го и започнал да му се кара защо е откраднал през нощта слама от него, а не му е поискал. Кумецът започнал да се оправдава и да лъже, че не е ставал през нощта. Тогава кръстникът му го хванал за ръка, извел го на улицата и му показал дирята от разпръснатата слама. Засрамил се кумецът…

Тръгнал си кръстникът и изрекъл:

— Нека тая крадена слама се запали и никога да не гасне, за да се знае и помни, че от кръстник не трябва да се краде…

Запалила се сламата и оттогава до ден днешен гори на небето кумовата слама.

От книгата „Митове и легенди за съзвездията“, автор Ангел Бонов