Химнът „Върви, народе възродени”

May 24th, 20158:53 am @

0


Химнът „Върви, народе възродени”

История на химна “Върви, народе възродени”

Химнът „Върви, народе възродени”, който на 24 май звучи в цялата страна, по текст на Стоян Михайловски, е създаден през 1901-а година в Ловеч. Композиторът Панайот Пипковпо това време е учител по музика и краснопис в петокласното мъжко училище „Йосиф Първи“ в града.

Христо Тодоров от отдел “Съвременна история” към Регионалния исторически музей в Ловеч разказва пред БНР, как самият Пипков описва създаването на музиката към написаното от Стоян Михайловски стихотворение “Химн на Кирил и Методий”.

vrvi narode

Малко преди 11-и май имах час по пеене. Трябваше да напиша нова песен. Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение за Кирил и Методий. Надвесих се и аз да прочета познатото за мен стихотворение. Още не преполовил бисерните му стихове, в главата ми вече прозвучаха вдъхновената от тях музика.

Само за няколко минути Панайот Пипков създава музиката, а учениците веднага запяват песента.

Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат директора на училището господин Христо Бръмбаров. Стискайки ръката ми каза:

Господин Пипков, никога не съм се надявал, че в това наше скромно петокласно училище ще се пеят такива хубави песни. Този химн истински възвеличава делото на нашите просветители. Няма да мине много време и той ще прозвучи във всички големи и малки училища на нашето отечество.

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…”

 

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

 

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

 

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

 

Русе, 1882, априлий 15

vyrvi narode