Георги Парцалев

June 16th, 20154:21 pm @

0


Георги Парцалев

„Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”

Георги Парцалев е роден в град Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназия в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет. През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва. Не се е женил и няма деца. Умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.

Искам да се самопредставя. Родил съм се и съм живял горе-долу добре, защото бях на родителска издръжка. Бай Иван Парцалев, баща ми, беше голям добряк и не ми се сърдеше, че му харчех парите. Един мерак имаше – да стана доктор. Ей така викаше: искам да те видя в бяла престилка, пък тогава да умра. Той искаше доктор да стана, аз пък бях закърмен с театрално мляко. Че е така, ще се убедите малко по-нататък. Разплаках публиката още 6-годишен, като изиграх Квазимодо. После и аз плаках – кака такъв бой ми удари, дето й бях взел шортите, че наистина видях Парижката Света Богородица. Оттогава започна утвърждаването ми като трагичен актьор. И кой знае какво щеше да стане, ако една фатална случайност не ме обърна на 180 градуса. В една пиеса главният герой, тоест – аз, трябваше да се самоубие. Предвидено беше когато насоча пистолета в челото си, Маринчо Реквизита, мой приятел, да гръмне някъде зад кулисите. Насочих пистолета, примрях… и нищо. Нямаше изстрел. Въртях безпомощно оръжието, страхувах се и какво ли не правих, Реквизитът мълчеше. Видях на масата един нож, впуснах се и го забих в сърцето си. И тогава онзи серсемин, взе че гръмна. Оттогава, щом се появях на сцената, публиката започваше да се смее. Така от драматичен герой станах комедиен. Човек не знае какво го очаква. В театъра на трудовата повинност влязох с името на смешник. А след откриването на Сатиричния театър през 56-а година постъпих на работа там. Вкратце – това съм.”

 parcalev 1

Кадър от филма „С деца на море”

По пътя се носи червена кола, гърми музика, шофьорът, разгърдил риза, пуши скъпи цигари, а засукана девойка го глези с шоколад. Не, не гледате началото на американски филм. Колата е… „Москвич”, а в главната роля е Георги Парцалев. През 1972-ра на екраните се появява един от шедьоврите на българското кино „С деца на море” по сценарий на Братя Мормареви. В него участва почти цялата детска „банда” от „Таралежите се раждат без бодли”, но душата на филма и сюжета е злополучният чичо Манчо. Децата, без да искат, нарушават плановете на съседа им от София, който е в командировка с чужда жена. И за беля попада в капана: „Ха-ха-ха, Чичо Манчо, снех те!!!“

И още няколко култови фрази от филма:

  • Имам да спя още 10 минути и идвам.
  • — А какво е командировка?
    — Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш е курорт.
  • Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.

Роденият през 1925 г. в гр. Левски актьор завършва гимназията в Плевен. След това – медицина в Софийския университет, но не се дипломира – вече играел в театър „Възраждане”, криейки от семейството си. Баща му бил заможен човек, но държал строго сина си. Казвал му: „Ако искаш, заведи целия клас в гостилницата. Сметката да я пишат в тефтера, аз ще я оправя!” И не му давал никакви пари. Веднъж младежът отчаяно споделил в дневника си: „Днес пропуснах страхотен филм – нямам пари!” Същия ден баща му пристигнал в Плевен. Видял отворената страница и дописал: „Парите развалят човека.” Самият Георги Парцалев вярвал в това. Не трупал и не събирал пари. Живял до края на дните си под наем и щедро черпел всички, с които сядал на една маса. За него колегите и приятелите си спомнят не само като великолепен артист, но и като изключително светла личност.

Макар и без театрално образование, Георги Парцалев е сред първите актьори, назначени в новосъздадения Сатиричен театър, където изиграва блестящи роли в „Смъртта на Тарелкин”, „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Щръклица”, „Януари” и мн.др.

Използвани си публикации на БНР и БНТ