Нестинарски празник в Странджа

June 3rd, 20158:14 pm @

0


Нестинарски празник в Странджа

Нестинарски празник в Странджа

Огън и тъпан. Танц и жарава.

За странджанското село Българи 3 юни е сакрална дата. Всяка година в китното село се стичат хиляди хора, за да преживеят магията на един от най-старите и трудно обясними ритуали в България – нестинарския танц върху жарава.

Нестинарството е една от най-впечатляващите, малко познати и изумителни религиозни практики в България.

Нестинарската традиция е включена в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Древният ритуал днес е запазен само в пет села в Странджа – Кости, Кондолово, Граматиково, Сливарово и Българи. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Славейков.

В Българи се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред и танцът в жарава на 3 юни, деня на св. св. Константин и Елена по стар стил. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес. „Прихващането” на нестинарите, техният танц в транс в огнената жарава под звуците на нестинарския тъпан, са уникални за Европа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на Св. Константин, мълвят молитви за здраве и опрощение, а понякога пророкуват бъдещето.

Изпълнението на нестинарския танц е след залез слънце. Нестинарите са облечени в бели ризи. Над околните баири отекват единствено монотонните удари на тъпана. Нестинарите танцуват около огнения кръг с икони в ръце и внезапно навлизат в жарта. Краката им стъпват върху нажежените въглени, сякаш водени от силата на иконописаните светци. Понякога едва докосват земята, друг път натискат въглените и ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите – притворени. По това време като че ли съзнанието им е някъде другаде.

nestinari 1

Огънят няма преодоляване. Или го минаваш, или не – казва най-младият нестинар Георги Илиев. – Просто увереността на човек трябва да е по-голяма от страха. Трябва да преодолееш страха, психически да се пречистиш от всичко, да изключиш околния свят.

Георги е на 32 и е потомък на нестинарка, израснал е с тайнствата на този обред, предавани от поколение на поколение като семейна традиция.

Нестинарството е запазено като традиция. Но след гоненията на нестинарите, главно от страна на църквата, която първоначално не го приема като християнски обичай, традицията в нашето село е прекъсната. Но с течение на времето от старите хора всичко се възобновява и се надяваме, че традицията няма да прекъсне с нас.

Георги разказва, че старите нестинари са усещали, кой може да продължи традицията. Трябва да го почувстваш в душата си – допълва го баба му Милка.

Ако имам вътрешната вяра, влизам в огъня. … Трябва да вярваш. Първо трябва да вярваш. Вярата те кара да спазваш ритъма.

nestinari 2

Нестинарският празник в село Българи започва още от сутринта, когато се изнасят иконите от местната църква „Св. св. Константин и Елена”. Процесията, съпроводена от характерния ритъм на нестинарските мелодии, продължава към свещената за нестинарите местност Влахов дол, където с водата от аязмото се освещават иконите и се играе обредно хоро. Огънят се запалва в ранния следобед, за да обгори и да бъде готов за нестинарските танци вечерта.

Снимки: БУЛФОТО, източник БНР