Тих бял Дунав

June 2nd, 20156:25 pm @

0


Тих бял Дунав

Историята на „Тих бял Дунав“

На втори юни – деня, в който почитаме паметта на поета-революционер Христо Ботев, неговите четници и загиналите за свободата и независимостта на България, звучи една популярна и обичана песен.

„Тих бял Дунав се вълнува…“ – така започва текстът, създаден на 20 май 1876 г. от патриарха на българската литература Иван Вазов. Според собствените му думи – „при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй“. В спомените си той пише: „Всички бяхме във възторг, подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг се предаваха с наслаждение от уста на уста. Под впечатлението на това събитие аз написах стихотворението си „Тих бял Дунав се вълнува“, скоро станало извънредно популярно, нагласено в песен. В кафенета, по улици, в бирарии, дето се срещахме, само това се говореше, само с Ботев разговорите захващаха и свършваха.“

Оригиналното заглавие на поемата е „Радецки“ – по името на кораба, с който Ботев и четата му достигат българския бряг. Песента, създадена по тези стихове се изпълнява с различен брой куплети. А в оригиналното литературно произведение те са над двайсет.

Връзката между двамата големи български творци има своя интересна история. Едва 15-годишен, Вазов става помощник-учител в Калофер, при даскал Ботьо Петков – баща на революционера. Често слуша тревогите на своя наставник. Те са породени от непокорния и буен нрав на сина му Христо, изгонен от гимназията в Одеса. По-късно има случай лично да се запознае с него. Ботев дори успява да спечели Вазов със своите „комунарски идеи“. Но преди всичко със силата на поезията си, разбира се.

Първата мелодия, на която се запява „Тих бял Дунав“ (и за която говори в спомените си Вазов), е от неизвестен автор. Според някои източници, композиторът на музиката, с която е популярна днес, също е анонимен. Но в биографията на Иван Караджов е записано, че именно той е нейният създател. Известен български революционен деец и общественик, Караджов се появява на този свят година преди гибелта на Ботев. Родното му село е близо до Горна Джумая (днес Благоевград), по онова време в границите на Османската империя. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, там се присъединява към ВМРО. Продължава образованието си в Императорската певческа школа в Санкт Петербург, дипломира се през 1902 г. Негов съвременник го описва като „добър и приятен събеседник, човек с широка душа, голям българин, обзет от идеята за освобождението и обединението на българското племе…“ Като учител по пеене и нотно писмо в гимназията, която е завършил, пише музика по стиховете на Вазов. Годината е 1909-а. Пръв изпълнител е училищният духов оркестър. Творбата му създава неприятности с властите, преследват го, наказват го, преместват го в друга гимназия. До края на живота си (през 1934 г.) Иван Караджов остава пряк участник в борбите на ВМРО.

Днес „Тих бял Дунав“ е неизменна част от репертоара на различни по състав хорове и духови оркестри. Изпълнява се на национални празници и като част от концертни програми.

Източник БНР, Илюстрация към стихотворението на Иван Вазов „Тих бял Дунав“, художник Никола Мирчев