Умберто Еко

June 26th, 20151:03 pm @

1


Умберто Еко

Умберто Еко – писател, философ, медиевист, семиотик  е жив класик. Може би сте прочели някои от романите му или от есетата, може би са гледали филма „Името на розата“

Романи на Умберто Еко:

„Il nome della rosa“(„Името на розата“, 1980)
„Il pendolo di Foucault“(Махалото на Фуко, 1988)
„L’isola del giorno prima“(Островът от предишния ден, 1994)
„Baudolino“(Баудолино, 2000)
„La misteriosa fiamma della regina Loana“(Тайнственият пламък на кралица Лоана, 2004)
„Il cimitero di Praga“(Пражкото гробище, 2010)

Umberto Eco

Да се докоснем до мъдростта му с някои от най-запомнящите се негови цитати.

  • „Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.”
  • „Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им.”
  • „Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.”
  • „Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!”
  • „За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие.”
  • „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.”
  • „Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.”
  • „Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”
  • „Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти.”
  • „Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”

umberto eko 1

Умберто Еко е роден на 5 януари 1932 г.в Алесандрия в италианската провинция Пиемонт. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната учи средновековна философия и литература в Торинския университет и през 1954 г. се дипломира с работа върху Тома Аквински. През следващите години Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 година публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.От 1985 г. той е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света, сред които и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1990 г. Най-голяма известност по света той добива със своите книги “Името на розата” и „Махалото на Фуко“.

Умберто Еко почина на 20.02.2016 г.